Revised Common Lectionary (Semicontinuous)
Молитва при изпитания
39 За първия певец. От Йедутун[a]. Псалом на Давид.
2 [b] Казах си: „Ще внимавам в пътищата си,
за да не съгреша с езика си,
ще обуздавам устата си,
докато нечестивият е пред мене.“
3 Бях ням и безгласен и мълчах,
лишен от блага;
и моето страдание се усили.
4 Пламна сърцето в гърдите ми,
огън се разгоря в мислите ми.
Тогава проговорих с езика си:
5 „Господи, дай ми да узная кога ще бъде моят край,
открий ми числото на моите дни,
за да разбера, че съм преходен.
6 (A)Ето кратки са дните, които Ти си ми определил,
и възрастта ми е като нищо пред Тебе.
Наистина, животът на всеки човек е като полъх.
7 Наистина, човек е като сянка;
напразно вдига шум,
трупа съкровища и не знае кой ще ги получи.
8 И сега какво ми остава да очаквам, Господи?
Надеждата ми е единствено в Тебе.
9 Избави ме от всичките ми беззакония,
не ме предавай на безумен за поругание.
10 Станах ням, не отварям устата си,
защото Ти направи това.
11 Отклони от мене Своите удари,
аз изнемогвам от Твоята поразяваща ръка.
12 Когато с изобличение наказваш човека за беззаконията,
Ти накърняваш неговата хубост, както молци развалят дреха.
Така че всеки човек е само полъх!
13 (B)Господи, чуй молитвата ми, вслушай се в моя вопъл,
не стой безмълвен пред моите сълзи,
защото аз съм гост пред Тебе и странник,
както и всички мои предци.
14 (C)Отвърни гневен поглед от мене, та да мога да отдъхна,
преди да си замина и да ме няма вече.“
Речи на Елиуй
Въведение
32 Когато тези трима мъже престанаха да отговарят на Йов, защото в своите очи той беше прав, 2 разпали се гневът на Елиуй, син на Варахиил, вузитец от Рамовия род. Той се разгневи на Йов, понеже този изкарваше себе си прав пред Бога, 3 а гневът му се разпали против тримата му приятели затова, че не намериха отговор, но обвиняваха Йов. 4 Елиуй чакаше, докато Йов говореше, понеже всички бяха по-стари от него. 5 Когато Елиуй видя, че тримата мъже не знаят какво да отговорят, гневът му се разпали.
Негодуванието на Елиуй
6 Тогава Елиуй, син на Варахиил, вузитец, в отговор каза: „Аз съм млад на години, а вие сте стари. Затова се сдържах боязливо да изявя пред вас моите познания. 7 (A)Аз си казвах: ‘Нека дните говорят и нека многолетието поучава на мъдрост.’ 8 Все пак у човека има дух и диханието на Всемогъщия го вразумява. 9 Възрастните не са винаги мъдри, правото не разбират само старците. 10 Затова казвам: изслушайте ме! Ще ви съобщя мнението си.
11 Ето чаках вашите думи, вслушвах се в умните ви мисли, докато търсехте точни думи. 12 С внимание ви проследявах и ето никой не се противопостави на Йов и никой от вас не отговори на думите му. 13 Не казвайте: ‘Намерихме мъдростта: нека Бог го опровергае, а не човек.’ 14 Ако той би отправил думите си към мене, не щях да му отговоря с вашите думи.
15 Смутени стоят, не отговарят вече. Свършиха се думите им. 16 Трябва ли да чакам, понеже те не говорят, стоят и повече не отговарят? 17 Ще отговоря и аз от своя страна. Така и аз ще изявя това, което зная, 18 понеже съм пълен с мисли и Божият дух у мене напира. 19 Ето вътрешността ми е като неотпушено вино, готова е да се пръсне като нови мехове. 20 Нека говоря и ще си поема въздух, ще отворя устните си и ще отговоря. 21 Няма да гледам на лице и никого няма да лаская, 22 защото не умея да лаская: иначе моят Творец би ме наказал веднага.“
Притча за богаташа и бедния Лазар
19 Имаше един богат човек, който ходеше облечен в дрехи от пурпур и скъп лен и всеки ден се наслаждаваше на богата трапеза. 20 Имаше и един сиромах на име Лазар, който лежеше покрит със струпеи пред вратата му 21 (A)и беше доволен да утоли глада си с трохите, които падаха от трапезата на богаташа. Дори и кучета идваха и ближеха струпеите му. 22 Случи се тъй, че сиромахът умря и ангелите го занесоха при Авраам. Умря и богаташът и го прибраха. 23 И в ада, като беше в мъки, той вдигна очи и видя отдалеч Авраам и до него Лазар. 24 Тогава извика: ‘Отче Аврааме, имай милост към мене и прати Лазар да намокри върха на пръста си във вода и да ми разхлади езика, защото се мъча в този пламък.’ 25 Но Авраам рече: ‘Синко, спомни си, че ти получи благата си, докато беше жив, а Лазар – злините. Сега пък той тук се утешава, а ти се мъчиш. 26 И освен това между нас и вас зее голяма пропаст, за да не могат тези, които искат, да преминат оттук при вас, нито пък оттам при нас’. 27 А той рече: ‘Моля ти се тогава, отче, изпрати го в бащината ми къща. 28 Понеже имам петима братя, нека ги предупреди, та да не дойдат и те в това място на мъката.’ 29 Авраам му отговори: ‘Имат Мойсей и пророците; нека ги слушат.’ 30 А той рече: ‘Не, отче Аврааме, но ако някой от мъртвите отиде при тях, ще се покаят.’ 31 Тогава Авраам му рече: ‘Ако не слушат Мойсей и пророците, то и да възкръсне някой от мъртвите, няма да се убедят’.“
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.