Revised Common Lectionary (Semicontinuous)
Отговор на Йов към Елифаз: „Да бих знаел къде да намеря Бога!“
23 А Йов отговори:
2 И днес оплакването ми е горчиво;
раната ми е по-тежка от въздишането ми.
3 (A)Ах, да бих знаел къде да Го намеря!
Бих отишъл до престола Му,
4 бих изложил делото си пред Него
и бих напълнил устата си с доводи.
5 Бих узнал думите, които Той би ми отговорил,
и бих разбрал какво щеше да ми каже.
6 (B)Щеше ли Той да се препира с мене с голямата Си сила?
Не! Щеше само да внимава в мене.
7 Тогава би станало явно, че един праведник разисква с Него;
и така аз бих се освободил завинаги от Съдията си.
8 (C)Обаче, ето, отивам напред, но Го няма,
и назад, но не Го виждам;
9 наляво, където работи, но не мога да Го видя;
крие се надясно и не Го виждам.
16 (A)Защото сам Бог е разслабил сърцето ми
и Всемогъщият ме е смутил;
17 тъй като не по причина на тъмнината се отсичат думите ми,
нито по причина на мрака, който покрива лицето ми.
Страдание и радост
22 (A)За първия певец, по „Кошутата на зората“. Давидов псалом.
Боже мой, Боже мой, защо си ме оставил?
Защо стоиш далеч и не ми помагаш,
нито внимаваш в думите на охкането[a] ми?
2 Боже мой, викам денем, но не отговаряш,
и нощем, но нямам отдих.
3 (B)Но Ти си Святият,
Който си възцарен между Израилевите хваления.
4 На Теб уповаваха бащите ни,
уповаваха – и Ти ги избави.
5 (C)Към Теб извикаха и бяха избавени;
на Теб уповаваха и не се посрамиха.
6 (D)А аз съм червей, а не човек,
укоряван от хората и презиран от народа.
7 (E)Всички, които ме гледат, ме ругаят,
отварят устните си, кимват с глава и казват:
8 (F)Той упова на Господа: нека го избави;
нека го избави, понеже има благоволение към него.
9 (G)Но Ти си, Който си ме извадил от утробата;
Ти си ме научил да уповавам, когато бях на майчините си гърди,
10 (H)на Тебе бях оставен от раждането си;
от утробата на майка ми Ти си мой Бог.
11 Да не се отдалечиш от мене; защото скръбта е близо,
понеже няма помощник.
12 (I)Много телета ме обиколиха;
силни васански бикове ме обкръжиха.
13 (J)Отвориха срещу мен устата си –
като лъв, който граби и реве.
14 (K)Разлях се като вода
и се разглобиха всичките ми кости;
сърцето ми стана като восък,
разтопява се сред вътрешностите ми.
15 (L)Силата ми изсъхна като черепка[b]
и езикът ми прилепна за челюстите ми;
и Ти си ме свел в пръстта на смъртта.
12 (A)Защото Божието слово е живо, действено, по-остро от всеки меч, остър и от двете страни, пронизва до разделяне душата и духа, ставите и мозъка и издирва помислите и намеренията на сърцето.
13 (B)И няма създание, което да не е явно пред Бога; а всичко е голо и разкрито пред очите на Този, пред Когото има да отговаряме.
Исус Христос е великият Първосвещеник
14 (C)И така, като имаме велик Първосвещеник Исус, Божия Син, Който е преминал до най-високите небеса, нека държим това, което сме изповядали.
15 (D)Защото нямаме такъв първосвещеник, който да не може да състрадава с нас в нашите слабости, а имаме Един, Който е бил във всичко изкушен като нас, но пак е без грях.
16 (E)Затова нека пристъпваме с дръзновение към престола на благодатта, за да придобием милост и да намерим благодат, която да помага в подходящото[a] време.
Среща с богатия юноша
17 (A)И когато излизаше на път, някой се затече, коленичи пред Него и Го попита: Учителю благи, какво да направя, за да наследя вечен живот?
18 А Исус му каза: Защо Ме наричаш благ? Никой не е благ освен един Бог.
19 (B)Знаеш заповедите: „Не убивай; Не прелюбодействай; Не кради; Не лъжесвидетелствай; Не увреждай; Почитай баща си и майка си“.
20 А той Му каза: Учителю, всичко това съм опазил от младостта си.
21 (C)А Исус, като го погледна, възлюби го и му каза: Едно не ти достига: иди, продай всичко, което имаш, и го раздай на сиромасите, и ще имаш съкровище на небето; и ела и Ме следвай.
22 Но лицето му посърна от тези думи и той си отиде наскърбен, защото беше човек с много имот.
23 (D)А Исус погледна наоколо и каза на учениците: Колко мъчно ще влязат в Божието царство онези, които имат богатство!
24 (E)А учениците се смаяха от Неговите думи. Но в отговор Исус им каза още: Чеда Мои, колко е мъчно да влязат в Божието царство онези, които уповават на богатството!
25 По-лесно е камилата да мине през иглени уши, отколкото богат да влезе в Божието царство.
26 А те съвсем се зачудиха и Му казаха: Тогава кой може да се спаси?
27 (F)Исус ги погледна и отвърна: За човеците това е невъзможно, но не и за Бога; защото за Бога всичко е възможно.
28 (G)Петър започна да Му говори: Ето, ние оставихме всичко и Те последвахме.
29 Исус каза: Истина ви казвам: Няма човек, който да е оставил къща или братя, или сестри, или майка, или баща, или деца, или ниви заради Мен и заради благовестието,
30 (H)и да не получи сега, в настоящото време, стократно повече, къщи и братя, и сестри, и майки, и деца, и ниви, заедно с гонения, а в идещия свят[a] – вечен живот.
31 (I)Обаче мнозина първи ще бъдат последни, а последните – първи.
Copyright by © Българско библейско дружество 2015. Използвани с разрешение.