Revised Common Lectionary (Semicontinuous)
Страдания и прослава на Месия
22 За първия певец. По мелодията на „Когато се сипва зора“. Псалом на Давид.
2 (A)[a] Боже мой, Боже мой, защо си ме изоставил?
Няма помощ след думите на моя стон.
3 Боже мой, викам денем, но не отговаряш,
и нощем – но няма покой за мене.
4 Но Ти си Светият,
живееш сред славословията на Израил.
5 На Тебе се уповаваха нашите предци –
уповаваха се и Ти ги избавяше;
6 към Тебе викаха за помощ
и биваха спасени.
7 Но аз съм като червей, не човек;
подигравка за хората и презрян от народа.
8 (B)Всички, които ме гледат, осмиват ме,
поклащайки глава, и разтваряйки уста, казват:
9 (C)„Той се уповаваше на Господа,
нека Го избави, щом Му е угоден, нека Го спаси.“
10 Защото Ти ме извади от майчина утроба,
вдъхна ми упование на майчини гърди.
11 (D)На Тебе бях предаден от майчина утроба,
от майчина утроба Ти си мой Бог.
12 (E)Не се отдалечавай от мене,
понеже скръбта е близо, а помощник няма.
13 Много бикове ме обграждат,
мощни бикове от Васан ме обкръжават,
14 (F)разтвориха своите уста срещу мене
като лъвове, ревящи и разкъсващи.
15 Разлях се като вода.
Всичките ми кости се разглобиха.
Сърцето ми стана като восък,
разтопи се във вътрешностите ми.
Призив на Йов към Бога срещу присъдата на приятелите му
17 Духът ми е сломен, дните ми гаснат, гроб ме чака. 2 Да не беше този присмех над мене! Окото ми трябва постоянно да гледа техните огорчения.
3 Застъпи се, поръчителствай сам за мене пред Себе Си! Кой друг ще поръчителства за мене? 4 Тъй като Ти си лишил сърцето им от разум, затова няма да допуснеш те да възтържествуват. 5 Приятели той е поканил за делене на плячка, докато очите на децата му се топят.
6 (A)Направи ме предмет за приказки сред народа и за отвращение пред него. 7 Очите ми гаснат от тъга и всичките ми телесни части са като сянка. 8 Справедливите хора ще се ужасят от това и невинният ще възнегодува против престъпника. 9 Но праведникът ще се придържа здраво в своя път и този, чиито ръце са чисти, ще увеличи силата си. 10 Ако всички вие отново дойдете, няма да намеря мъдър между вас. 11 Дните ми преминаха, сърдечните ми помисли са разбити. 12 А те нощта превръщат на ден, светлината за тях е близка до тъмата. 13 Имам ли на какво да се надявам? Не е ли преизподнята мой дом; в тъмата ще постеля постелката си; 14 на гроба ще кажа: ‘Ти си ми баща’, на червея: ‘Ти си ми майка и сестра.’ 15 Къде е надеждата ми тогава? Моята надежда – кой ще я види? 16 Няма ли да слезе тя с мене в преизподнята, за да почиваме заедно в праха?“
Обещанието на Бога и неверието на Неговия народ
7 (A)Затова, както казва Светият Дух: „Днес, когато чуете Неговия глас, 8 не упорствайте в сърцата си, както при размириците в деня на изкушението в пустинята: 9 там предците ви Ме изкушаваха, изпитваха Ме и бяха очевидци на делата Ми в продължение на четиридесет години. 10 Затова възнегодувах срещу онова поколение и казах: ‘Винаги се заблуждават в сърцата си, те не познаха Моите пътища.’ 11 (B)Затова се заклех в гнева Си: ‘Те няма да влязат в мястото, обещано от Мене за отдих’.“
12 Внимавайте, братя, да не би някой сред вас да има лукаво безверно сърце, че да отстъпи от живия Бог, 13 но се наставлявайте един друг всеки ден, докато все още казвате „днес“, за да не би някой от вас да прояви упорство, подмамен от греха. 14 Ние сме участници в делото на Христос, само ако твърдо запазим първоначалната си убеденост докрай, 15 докогато ще се казва: „Днес, когато чуете Неговия глас, не упорствайте в сърцата си, както при размириците.“ 16 (C)А кои се противиха, като Го чуха? Не бяха ли всички онези, които излязоха от Египет начело с Мойсей? 17 (D)Против кого Бог негодува четиридесет години? Не беше ли против онези, които съгрешиха и чиито кости останаха в пустинята? 18 И на кои се закле, че няма да влязат в мястото, обещано от Него за отдих, освен на непокорните? 19 (E)И виждаме, че те не можаха да влязат в страната поради неверието си.
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.