Revised Common Lectionary (Semicontinuous)
Мъдростта напомня
20 (A)Мъдростта вика високо[a] на улицата, издига глас по площадите; 21 вика високо сред уличния шум; изрича словата си при входа на градските порти:
22 (B)„Докога, неразумни, ще обичате безумието, докога присмехулниците ще се наслаждават на подигравките и глупците ще мразят знанието? 23 Обърнете се към моите поучения! Ето ще излея духа си върху вас, ще известя думите си. 24 (C)Защото повиках, а вие не послушахте; прострях ръка и нямаше кой да внимава. 25 (D)И пренебрегнахте всички мои съвети, и не приехте напомнянията ми. 26 Затова ще се надсмея на вашето нещастие; ще се подиграя, когато ви сполети напаст, 27 (E)когато ви връхлети ужас като буря и нещастие се спусне върху вас, когато ви постигнат беда и притеснение. 28 Тогава ще ме зоват, но няма да отговоря; отрано ще ме търсят и няма да ме намерят. 29 Тъй като намразиха знанието и не избраха да почитат Господа; 30 не приеха съвета ми и презряха моите укори, 31 затова ще ядат от плодовете на своя път и ще се насищат от своите съвети. 32 (F)Защото неразумните ще бъдат убити от своето отстъпничество, а глупците – погубени от безгрижието си; 33 но онзи, който се вслушва в мене, ще живее безопасно и спокойно, без да се страхува от зло.“
Величието на Бога в творението
19 За първия певец. Псалом на Давид.
2 (A)[a] Небесата разказват за Божията слава
и твърдта разгласява за делата на ръцете Му.
3 Ден на деня предава слово
и нощ на нощта разкрива знание
4 без говор или думи,
без да се чува гласът им.
5 (B)Техният зов се носи по цялата земя
и техните думи – до краищата на света.
В тях е поставил шатър за слънцето.
6 И то излиза като младоженец от брачните покои,
радва се като юнак да тича по своя път.
7 То изгрява от края на небесата
и шества до техния край.
От топлината му нищо не може да се укрие.
8 (C)Законът на Господа е съвършен и запазва душата.
Разпоредбите на Господа правят необразованите мъдри.
9 Предписанията на Господа са справедливи и веселят сърцето;
заповедта на Господа е ясна – просветлява очите.
10 Страхът пред Господа очиства, пребъдва за вечни времена.
Разпоредбите на Господа са истинни – всички са справедливи.
11 (D)Те са по-желани от злато,
от много чисто злато,
по-сладки са от капките на медената пита.
12 И твоят служител е предупреждаван чрез тях.
В спазването им е голямата награда.
13 Кой може да осъзнае своите грешки?
За онези, които не съзнавам, освободи ме от вина.
14 Опази Своя служител и от умишлените грехове,
за да не ме обладаят. Тогава ще бъда непорочен
и чист от тежка вина.
15 Нека думите на устата ми и размишленията на сърцето ми
да бъдат благоугодни пред Тебе, Господи, моя защита и мой Избавител!
Силата на езика
3 (A)Братя мои! Не бива мнозина от вас да стават учители, защото знаете, че ние, учителите, ще бъдем съдени по-строго. 2 (B)Ние всички много грешим. Ако някой не греши в думите си, той е съвършен човек, способен да обуздае цялото си тяло. 3 Ето ние слагаме юзда в устата на конете, за да ни се покоряват, и направляваме цялото им тяло. 4 Също и корабите: макар и да са толкова големи и да ги тласкат бурни ветрове, със съвсем малко кормило кормчията ги насочва накъдето пожелае. 5 Така и езикът е нещо малко, а за големи работи се хвали. Ето малкият огън каква голяма гора подпалва! 6 (C)И езикът е огън, свят на неправдата. Езикът е заел такова място в тялото, че скверни цялото ни тяло и подпалва колелото на живота ни, сам той подпалван от геената. 7 (D)Защото всякакви зверове и птици, влечуги и риби се укротяват и са укротени от човешката природа, 8 но езика никой човек не може да укроти. Той е неудържимо зло, пълен със смъртоносна отрова. 9 (E)С него благославяме Бог[a] и Отец, с него и кълнем хората, сътворени по Божие подобие. 10 (F)От една и съща уста излизат и благословия, и проклятие. Братя мои, не бива това да бъде така. 11 Тече ли през един и същ отвор на извора сладка и горчива вода? 12 (G)Братя мои, нима може смокинята да ражда маслини или лозата – смокини? Тъй от един извор не може да тече и солена, и сладка вода[b].
Апостол Петър изповядва вярата в Иисус Христос
27 (A)Иисус излезе с учениците Си по селата край Кесария Филипова. По пътя Той попита учениците Си: „За кого Ме смятат хората?“ 28 (B)А те Му отговориха: „Едни – за Йоан Кръстител, други – за Илия, други пък – за един от пророците.“ 29 (C)Тогава Той ги попита: „А вие за кого Ме смятате?“ Петър Му отговори: „Ти си Христос.“ 30 И Той им забрани да говорят за Него на когото и да било.
Първо предсказание за смъртта и възкресението на Иисус Христос
31 (D)Иисус започна да ги учи, че Синът човешки трябва да пострада много, да бъде отхвърлен от стареите, първосвещениците и книжниците, да бъде убит и след три дена да възкръсне. 32 И говореше за това открито. Но Петър Го отведе настрана и започна да Му възразява. 33 А Иисус, като се обърна и видя другите ученици, упрекна Петър: „Махни се от Мене, сатана, защото не мислиш за Божиите неща, а за човешките.“
Да следваме Иисус Христос със себеотрицание
34 (E)(F)Тогава повика народа заедно с учениците Си и им рече: „Ако някой иска да Ме следва, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и да Ме последва. 35 (G)Защото, който иска да спаси живота си[a], ще го погуби, а който погуби живота си заради Мене и благовестието, ще го спаси. 36 И каква полза за човека, ако придобие целия свят, а навреди на душата си? 37 Или какъв откуп ще даде човек за душата си? 38 (H)Защото ако някой се срамува заради Мене и заради думите Ми в това прелюбодейно и грешно поколение, и Синът човешки ще се срамува от него, когато дойде със славата на Своя Отец заедно със светите ангели.“
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.