Revised Common Lectionary (Semicontinuous)
Упованието на Божия народ
125 (A)Поклонническа песен.
Тези, които се уповават на Господа,
са като планината Сион, която няма да се поклати:
тя пребъдва вечно.
2 (B)Планините обкръжават Йерусалим,
а Господ е около Своя народ сега и за вечни времена.
3 Защото Той няма да остави жезъла на нечестивите
върху участта на праведните,
та праведните да не протягат ръце към беззаконието.
4 (C)Господи, прави добро на добрите
и на чистите по сърце.
5 (D)А тези, които се отклоняват по свои криви пътища,
Господ ще ги остави да погинат със злодеите.
Мир да бъде в Израил!
Увод
Притчите – мъдрост и поука
1 (A)Притчи на Соломон, син на Давид, цар на Израил, 2 записани, за да се познаят мъдрост и поука, да се разбират разумните слова; 3 да се усвоят правилата на мъдростта, справедливостта, правосъдието и правдата; 4 да се даде разум на глупавите, знание и разсъдливост – на младежите. 5 Мъдрият се вслушва и увеличава познанието си и разумният ще придобие мъдър съвет, 6 за да разбира притчата и образната реч, думите на мъдреците и техните загадки. 7 (B)Начало на знанието е страхопочитанието пред Господа[a]; само глупците презират мъдростта и наставлението.
Да се избягва лошото общество
8 (C)Сине мой, слушай поучението на баща си и не пренебрегвай наставлението на майка си, 9 (D)защото те са скъпоценен венец за главата ти и огърлица за шията ти.
10 Сине мой, ако грешници те примамват, не скланяй. 11 Ако кажат: „Ела с нас да устроим засада за убийство, противозаконно да причакаме невинен, 12 ще го погълнем, както преизподнята поглъща, и изцяло ще го глътнем, както слизащите в гроба, 13 ще намерим всякакво скъпоценно имущество, ще напълним къщите си с плячка, 14 ще изтегляш жребия си заедно с нас, ще има една кесия за всички ни“ – 15 сине мой, не ходи на път с тях, не стъпвай с крака си на пътеките им, 16 (E)защото краката им тичат към зло и бързат да проливат кръв. 17 Безполезно е да се разпъва мрежа пред погледа на птицата[b]. 18 Но те устройват засада против кръвта си, дебнат против живота си. 19 Такива са пътищата на всеки, който придобива чрез грабеж. Заграбеното отнема живота на новия си господар.
Божият съд за езичници и юдеи
2 (A)Затова, човече, какъвто и да си ти, не можеш да бъдеш извинен, щом осъждаш. Защото с какъвто съд съдиш другиго, с него себе си осъждаш, понеже ти, който съдиш, вършиш същото. 2 А знаем, че Божият съд наистина достига онези, които вършат такива дела. 3 Нима мислиш, човече, че ще избегнеш Божия съд, щом съдиш онези, които вършат такива дела, каквито и сам ти вършиш? 4 (B)Или не зачиташ богатството на Божията благост, снизходителност и дълготърпение, без да разбираш, че Неговата благост те води към покаяние? 5 Но с твоята упоритост и сърце, чуждо на покаянието, ти събираш гняв против себе си за деня на гнева, когато се открие праведният съд на Бога. 6 (C)Тогава Той ще въздаде на всеки според делата му: 7 вечен живот на онези, които с постоянство в добри дела търсят слава, чест и безсмъртие, 8 но ярост и гняв на онези, които упорито се противопоставят на истината, а следват неправдата. 9 Нещастие и страдание за душата на всеки човек, който върши зло, най-напред за юдеин, но също и за елин, 10 а слава, чест и мир на всеки, който върши добро, най-напред за юдеин, но също и за елин, 11 (D)защото Бог не гледа кой какъв е.
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.