Revised Common Lectionary (Semicontinuous)
Стремеж към непорочност
101 Псалом на Давид.
Милостта и правосъдието ще възпявам;
на Тебе, Господи, ще пея.
2 Ще размислям за непорочен път:
кога ще дойдеш при мене?
Тогава ще живея с чисто сърце в своя дом.
3 Няма да насоча очите си към нищо беззаконно;
мразя престъпно дело;
то няма да се докосне до мене.
4 Ще държа далече от мене развратеното сърце;
няма да имам нищо общо със злото.
5 (A)Ще погубя онзи, който тайно злослови срещу ближния си;
няма да търпя онзи, който е с горделиви очи и надменно сърце.
6 (B)Очите ми са насочени към верните на земята, за да бъдат те винаги с мене;
който ходи в непорочен път, той ще ми служи.
7 Онзи, който е коварен, няма да живее в моя дом,
а онзи, който е лъжец, няма да стои пред очите ми.
8 От ранни зори ще изтребвам всички нечестиви по страната,
за да изкореня от Господния град всички, които вършат беззаконие.
Освещаване на Соломоновия храм
8 (A)Тогава Соломон свика при себе си в Йерусалим Израилевите старейшини – всички първенци на племената и родоначалниците на израилтяните, за да пренесат ковчега на завета Господен от Давидовия град – Сион. 2 И всички израилтяни се събраха при цар Соломон на празника Шатри през седмия месец, етаним. 3 Дойдоха всички Израилеви старейшини; и свещениците вдигнаха ковчега 4 и понесоха ковчега Господен и скинията с всичките свещени принадлежности, които бяха в скинията; всичко това носеха свещениците и левитите. 5 А цар Соломон и цялото събрано при него Израилево общество вървяха пред ковчега, принасяйки като жертви овце и волове, които поради множеството си не можеха да се изброят и пресметнат.
6 И свещениците внесоха ковчега на Господния завет на неговото място, в давира на храма, в Светая светих, под крилата на херувимите, 7 защото херувимите простираха крилата си над мястото за ковчега и върлините му. 8 А върлините се издаваха така, че краищата им се виждаха откъм светилището, което е пред давира, но не излизаха навън; те са там и до днес. 9 (B)В ковчега нямаше нищо освен двете плочи, които Мойсей беше поставил там на Хорив, където Господ сключи завет с израилтяните след излизането им от египетската земя.
10 Когато свещениците излязоха от светилището, облакът изпълни Господния храм 11 (C)и свещениците не можеха да стоят да служат, понеже славата на Господа изпълни Господния храм. 12 (D)Тогава Соломон каза: „Господ каза, че би обитавал в тъмен облак. 13 Аз Ти съградих храм за прекрасно жилище, Господи, място да пребиваваш за вечни времена.“
14 И царят се обърна с лице към народа и благослови цялото събрание, а цялото Израилево общество стоеше. 15 Тогава той каза: „Благословен да бъде Господ, Израилевият Бог, Който обеща с устата Си на моя баща Давид и изпълни с ръката Си обещаното! Той каза: 16 ‘От деня, когато изведох Своя народ Израил от Египет, Аз не избрах нито в едно Израилево племе град, за да бъде построен в него храм, така че Моето име да бъде там; но избрах Давид да бъде над Моя народ Израил.’
17 (E)Баща ми Давид силно желаеше да изгради храм за името на Господа, Бога Израилев. 18 Но Господ каза на баща ми Давид: ‘Понеже ти имаш силно желание да построиш храм на Моето име, хубаво е, че това желаеш; 19 обаче ти няма да изградиш храма, а синът ти, произлязъл от тебе, той ще съгради храм на името Ми.’ 20 И Господ изпълни обещанието Си, което даде. И когато аз застанах на мястото на своя баща Давид и седнах на Израилевия престол, както каза Господ, построих храм на името на Господа, Бога Израилев. 21 В него приготвих място за ковчега, в който е Господният завет, който Той сключи с нашите предци, когато ги изведе от египетската земя.“
Предпазване от фарисейски заблуди
14 А учениците Му бяха забравили да вземат хляб и имаха в лодката със себе си само един хляб. 15 (A)Тогава Той им заповяда: „Внимавайте, пазете се от фарисейския квас и от Иродовия квас.“ 16 И те размишляваха помежду си: „Това ще да е, защото нямаме хляб.“ 17 (B)А Иисус узна за това и им каза: „Защо обсъждате, че нямате хляб? Нима не забелязвате и не разбирате? Още ли е вкаменено вашето сърце? 18 (C)Като имате очи, не виждате ли? Като имате уши, не чувате ли? И не помните ли? 19 (D)Когато разчупих петте хляба за пет хиляди души, колко пълни кошници къшеи вдигнахте?“ Отговориха Му: „Дванайсет.“ 20 (E)„А когато разчупих седемте за четири хиляди, колко коша, пълни с къшеи, вдигнахте?“ Отговориха Му: „Седем.“ 21 И рече им: „Как тогава не разбирате?“
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.