Revised Common Lectionary (Semicontinuous)
Молба за прошка и изкупление
130 (A)Поклонническа песен.
От глъбините на душата си зова към Тебе, Господи:
2 (B)„Господи, чуй гласа ми,
вслушай се внимателно в моите молби.
3 (C)Господи, ако Ти помниш прегрешенията –
кой би могъл да избегне осъждането, Господи?
4 (D)Но у Тебе е опрощението
и затова Ти вдъхваш благоговение.“
5 (E)Надявам се на Господа, душата ми се надява;
на Неговото слово се уповавам.
6 (F)Душата ми копнее за Господа
повече, отколкото нощната стража очаква утрото,
много повече, отколкото стражата очаква утрото.
7 (G)Нека Израил да се уповава на Господа!
Защото милосърдието е у Господа
и пълното спасение е у Него.
8 (H)Той ще спаси Израил
от всичките му прегрешения.
25 Между всички израилтяни нямаше по-красив и по-възхваляван от Авесалом – от петите на краката му до върха на главата му нямаше у него никакъв недостатък. 26 Когато пък острижеше косата си, а той я стрижеше всяка година, понеже му тежеше, то косите от главата му тежаха двеста сикли според царската теглилка. 27 На Авесалом се родиха трима синове и една дъщеря на име Тамар, която беше много красива жена, хубавица[a].
28 В Йерусалим Авесалом живя две години, но лицето на царя той не видя. 29 Тогава Авесалом повика Йоав, за да го изпрати при царя. Но той отказа да дойде при него. Повика го втори път, но той пак отказа да дойде. 30 Затова Авесалом нареди на служителите си: „Ето нивата на Йоав се намира до моята. Там той има засят ечемик. Идете и я изгорете с огън.“ И така, Авесаломовите служители изгориха с огън тази нива[b]. 31 Затова Йоав стана, отиде при Авесалом в къщата му и попита: „Защо твоите служители са изгорили с огън нивата ми?“ 32 Авесалом отговори на Йоав: „Ето аз изпратих вест до тебе с думите: ‘Ела тук и аз ще те изпратя при царя да го попиташ защо съм дошъл от Гесур. По-добре да си бях още там. Аз искам да видя лицето на царя. Ако пък съм виновен, нека той ме убие’.“ 33 Йоав отиде при царя и му разказа всичко това. Царят повика Авесалом. Той дойде при царя и падна по лице на земята пред него. Тогава царят целуна Авесалом.
Отношението на християните един към друг
6 (A)Братя, и да падне човек в някое прегрешение, вие, водените от Духа, поправяйте такъв с дух на кротост, като се пазите да не би и вие да бъдете изкушени. 2 Един друг се подкрепяйте в изпитанията и така да изпълните Христовия закон! 3 Защото който смята себе си за нещо, макар и да е нищо, той себе си мами. 4 Нека всеки изпитва делата си. Тогава той ще се гордее сам пред себе си, а не пред другиго, 5 защото всеки ще понесе своето бреме.
6 (B)Наставляваният в Божието слово да дели всички блага с онзи, който го наставлява. 7 Недейте се лъга – с Бога не можеш да се подиграеш. Каквото посее човек, това и ще пожъне. 8 (C)Който сее в плътта си, от плътта ще пожъне тление, а който сее в Духа, от Духа ще пожъне вечен живот. 9 Нека не се уморяваме да правим добро, защото навреме ще пожънем, стига да не се обезсърчаваме. 10 И тъй, докато имаме време, нека правим добро на всички, а най-вече на своите по вяра.
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.