Revised Common Lectionary (Semicontinuous)
Молба за прошка и изкупление
130 (A)Поклонническа песен.
От глъбините на душата си зова към Тебе, Господи:
2 (B)„Господи, чуй гласа ми,
вслушай се внимателно в моите молби.
3 (C)Господи, ако Ти помниш прегрешенията –
кой би могъл да избегне осъждането, Господи?
4 (D)Но у Тебе е опрощението
и затова Ти вдъхваш благоговение.“
5 (E)Надявам се на Господа, душата ми се надява;
на Неговото слово се уповавам.
6 (F)Душата ми копнее за Господа
повече, отколкото нощната стража очаква утрото,
много повече, отколкото стражата очаква утрото.
7 (G)Нека Израил да се уповава на Господа!
Защото милосърдието е у Господа
и пълното спасение е у Него.
8 (H)Той ще спаси Израил
от всичките му прегрешения.
37 (A)Авесалом пък избяга и отиде при Талмай, син на гесурския цар Емиуда. А Давид оплакваше сина си всеки ден. 38 Авесалом побягна, дойде в Гесур и там живя три години. 39 Цар Давид престана да преследва Авесалом, защото се утеши за смъртта на Амнон.
Завръщане на Авесалом в Йерусалим
14 Йоав, син на Саруя, забеляза, че сърцето на царя клони към Авесалом. 2 Йоав пожела да доведат от Текоя една умна жена, като ѝ каза: „Престори се, че плачеш, облечи жалейна дреха, не се мажи с маслиново масло и се представи за жена, която много дни е оплаквала мъртвец. 3 След това иди при царя и му кажи това и това.“ Тогава Йоав вложи в устата ѝ какво да каже.
4 Жената текоянка влезе при царя, падна по лице на земята, поклони се и каза: „Помогни ми, царю!“ 5 Царят я попита: „Какво ти е?“ Тя отговори: „Вдовица съм, мъжът ми умря. 6 Рабинята ти имаше двама синове. Те се скараха на полето, нямаше кой да ги разтърве, единият удари другия и го уби. 7 И ето всички роднини се вдигнаха срещу слугинята ти с думите: ‘Предай онзи, който уби брат си. Ние ще го убием заради отнетия живот на брат му, ще погубим дори и наследника.’ Така те ще угасят искрата, която още ми е останала, и няма да оставят на мъжа ми нито име, нито потомство по земното лице.“
8 И царят каза на жената: „Иди си спокойно вкъщи, аз ще разпоредя за тебе.“ 9 Но жената текоянка отговори на царя: „Царю, мой господарю, нека бъде върху мене вината, както и върху бащиния ми дом, а царят и престолът нека бъдат невинни.“ 10 Тогава царят каза: „Доведи ми онзи, който бъде против тебе, и той вече няма да те докосне.“ 11 Тя отговори: „Закълни се, царю, в Господ, своя Бог, че няма да има повече отмъстители за кръв, които да погубят сина ми.“ И царят обеща: „Жив ми Господ! Даже и косъм от твоя син няма да падне на земята.“
12 А жената каза: „Позволи на слугинята си да каже още една дума на своя цар господар.“ 13 Той рече: „Говори.“ И жената продължи: „Защо си замислил такова нещо против Божия народ? Като казва това, излиза, че царят е виновен за това, че не е върнал своя изгнаник. 14 (B)Ние ще умрем и ще станем като разлята на земята вода, която не може да се събере. Но Бог не желае да отнеме живот и се грижи да не отхвърли от Себе Си и изгнаника. 15 А сега аз дойдох да кажа на царя, своя господар, всичко това, защото роднините ми ме плашат. Затова твоята слугиня си каза: ‘Ще поговоря с царя, дали няма да изпълни молбата на слугинята си. 16 Защото царят ще послуша и ще избави слугинята си от онези, които се стремят да ме погубят заедно със сина ми и да ни лишат от наследство.’ 17 И твоята слугиня си каза: ‘Думата на моя господар, царя, нека ми бъде утеха, защото моят господар, царят, е като Божий ангел – той може да изслуша и доброто, и лошото. Нека Господ, твоят Бог, бъде с тебе.’“
18 Царят отговори на жената: „Не крий от мене това, за което ще те попитам.“ А жената каза: „Говори, господарю мой, царю!“ 19 Царят продължи: „Не се ли намесва във всичко това ръката на Йоав?“ Жената отговори: „Жива да е душата ти, господарю мой, царю. От това, което изрече моят господар цар, не може да има отклонение ни надясно, ни наляво. Наистина твоят служител Йоав ми заповяда и вложи всички тези думи в устата на слугинята ти. 20 Твоят служител Йоав извърши това, за да промени положението. Но моят господар е мъдър, както е мъдър Божият ангел, и знае всичко, което е на земята.“
21 След това царят каза на Йоав: „Ето ще направя това – иди, върни младия Авесалом.“ 22 Тогава Йоав падна по лице на земята и се поклони, като благослови царя с думите: „Сега вече служителят ти разбра, че е намерил благоволение пред твоите очи, господарю мой, царю, понеже царят изпълни молбата на своя служител.“ 23 И така, Йоав стана, отиде в Гесур, като доведе Авесалом в Йерусалим. 24 Тогава царят нареди: „Нека Авесалом се завърне в къщата си, но моето лице да не вижда.“ Затова Авесалом се завърна в къщата си, но лицето на царя той не видя.
Примерът на Иисус Христос
15 Ние, силните, сме длъжни да подкрепяме слабите в немощите им, а не да търсим полза за себе си. 2 Нека всеки от нас живее в полза на ближния за укрепване в доброто. 3 (A)Защото и Христос не живя за Своя полза, а както е писано: „Хулите на онези, които Те хулят, Отче, паднаха върху Мене.“ 4 (B)А всичко, което бе писано преди, бе писано за наша поука, за да имаме надежда чрез търпението и чрез утехата от Писанията. 5 И нека Бог, изворът на търпение и утеха, ви даде да бъдете единодушни помежду си според волята на Иисус Христос, 6 за да славите единомислено и в един глас Бога и Отец на нашия Господ Иисус Христос.
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.