Revised Common Lectionary (Semicontinuous)
Да търсим Бога!
14 (A)(B)За първия певец. Псалом на Давид.
Неразумният казва в сърцето си:
„Няма Бог, Който да търси сметка!“
Хората се развратиха, извършиха отвратителни дела.
Няма кой да прави добро.
2 Господ погледна от небесата към хората,
за да види има ли разумен, който да търси Бога.
3 (C)Всички се отклониха, всички станаха покварени;
няма кой да прави добро, няма дори един.
4 Без разум ли са всички? Те вършат беззаконие,
разкъсват народа ми, сякаш ядат хляб,
и не призовават Господа.
5 Страх ще ги обземе там, където няма страх,
защото Бог е на страната на онези, които постъпват праведно.
6 Вие отнехте надеждите на бедния,
но Господ е неговото прибежище.
7 (D)„Кой ще даде спасение на Израил от Сион?“
Когато Господ избави Своя народ от робство,
тогава Яков ще се зарадва, Израил ще се развесели.
13 И така Йоав и воините, които бяха с него, встъпиха в битка със сирийците и те побягнаха от него. 14 А амонците, като видяха, че сирийците бягат, побягнаха от Авеса и влязоха в града. Затова Йоав се оттегли от амонците и дойде в Йерусалим.
15 (A)Като видяха, че бяха победени от израилтяните, сирийците пак се събраха заедно. 16 И Адраазар изпрати пратеници, за да повика сирийците, които бяха оттатък реката[a], и те отидоха в Елам. Предвождаше ги Адраазаровият военачалник Совак. 17 Когато съобщиха на Давид за това, той свика всички израилтяни, премина Йордан и отиде в Елам. Сирийците се подредиха в боен ред срещу Давид и влязоха в сражение с него. 18 Но сирийците побягнаха от израилтяните. Давид изтреби седемстотин сирийски колесници и четиридесет хиляди конници, порази и военачалника Совак, който и умря там. 19 Когато всички царе, подвластни на Адраазар, видяха, че са победени от израилтяните, сключиха мир с израилтяните и им се подчиниха. Така сирийците не посмяха повече да помагат на амонците.
31 Междувременно учениците Го молеха: „Учителю, яж!“ 32 Но Той им каза: „Аз имам храна да ям, за която вие не знаете.“ 33 Затова учениците започнаха да се питат: „Да не би някой да Му е донесъл да яде?“ 34 (A)Иисус им каза: „Моята храна е да изпълнявам волята на Онзи, Който Ме е изпратил, и да завърша Неговото дело. 35 Не казвате ли вие, че има още четири месеца и ще дойде жетвата? Аз пък ви казвам: повдигнете очите си и вижте нивите, че са побелели и готови за жетва! 36 Жетварят получава награда и събира плод за вечен живот, за да се радват заедно и сеячът, и жетварят. 37 Защото в този случай права си е поговорката, че един сее, а друг жене. 38 Аз ви изпратих да женете това, за което вие не сте се трудили. Други се трудиха, а вие събирате плодовете.“
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.