Revised Common Lectionary (Semicontinuous)
Укрепване на Давидовото царство
Давид, цар над цял Израил
5 (A)Тогава всички Израилеви племена дойдоха при Давид в Хеврон и говореха: „Ето ние сме твоя плът и кости. 2 И по-напред, когато Саул царуваше над нас, ти беше, който предвождаше в битки воините на Израил и Господ даде пред тебе обещание: ‘Ти ще ръководиш Моя народ Израил и ти ще бъдеш негов вожд’.“ 3 Тогава всички Израилеви старейшини дойдоха при царя в Хеврон. Цар Давид сключи с тях завет пред Господа в Хеврон. Помазаха Давид за цар над Израил. 4 Когато се възцари, Давид беше на тридесет години. Той царува четиридесет години. 5 (B)В Хеврон царува над Юдея седем години и шест месеца, а в Йерусалим царува тридесет и три години над цял Израил и над Юдея.
9 След това Давид се засели в тази крепост и ѝ даде името Давидов град. Той построи здания наоколо – от Мило чак навътре до крепостта. 10 (A)Така Давид преуспяваше и ставаше все по-велик. Господ Бог Вседържител беше с него.
Сион – Божият град
48 Песен. Псалом на Кореевия хор.
2 (A)[a] Велик е Господ и високо е прославян
в града на нашия Бог, на святата Му планина.
3 Прекрасно възвишение, радост на цялата земя
е планината Сион[b], далече на север,
и той е градът на великия Цар.
4 Бог е в Своите дворци, Той е познат като прибежище.
5 Защото ето на, царете се събират
и потеглят срещу него.
6 Щом те го видяха, почудиха се,
вцепениха се от страх и избягаха.
7 (B)Страх ги обзе там,
мъка като на жена, когато ражда;
8 Ти съкрушаваш тарсийските кораби[c]
с източния вятър.
9 Каквото чухме, това и видяхме в града на Господа Вседържител, в града на нашия Бог.
Бог ще го утвърди за вечни времена.
10 Размишляваме, Боже, за Твоето милосърдие
всред Твоя храм.
11 (C)Както Твоето име, Боже,
така и Твоята слава се простират до краищата на земята.
Твоята десница е изпълнена със справедливост.
12 (D)Нека да се радва планината Сион,
да се радват дъщерите[d] на Юдея
заради Твоите справедливи присъди.
13 Огледайте Сион и го заобиколете,
пребройте неговите кули!
14 (E)Внимателно разгледайте неговите крепостни стени,
неговите укрепления,
за да разкажете на следващия род.
15 Защото този Бог е наш Бог за вечни времена.
Той винаги ще ни ръководи.
2 Зная един човек – християнин, който преди четиринадесет години – с тяло ли, не зная, без тяло ли, не зная, Бог знае – бе грабнат до третото небе. 3 И зная, че този човек – дали с тяло, или без тяло, не зная, Бог знае – 4 беше грабнат и отнесен в рая, и чу неизразими неща, каквито човек не трябва да изговаря. 5 (A)С такъв човек ще се похваля, а със себе си няма да се хваля освен с немощите си. 6 Ако пък поискам да се хваля, няма да съм безумен, защото ще кажа истината. Но се въздържам, за да не би някой да си помисли за мене нещо повече от това, което вижда или чува от мене. 7 И за да не се превъзнасям поради премногото откровения, дадено ми беше жило в плътта, ангел на Сатана, който да ме бие по лицето, за да не се превъзнасям. 8 Заради това аз три пъти молих Господ да го отстрани от мене. 9 А Той ми рече: „Стига ти Моята благодат, защото силата Ми се проявява напълно в твоята немощ.“ Затова с най-голяма радост ще се похваля по-скоро с немощите си, за да се всели у мене силата на Христос. 10 (B)Затова се радвам на немощите си, на хулите, скърбите, гоненията, притесненията заради Христос – защото когато съм немощен, тогава съм силен.
Отхвърляне на Иисус Христос в Назарет
6 (A)Оттам Той излезе и отиде в родното Си място, а учениците Му Го следваха. 2 (B)И когато дойде събота, започна да поучава в синагогата; мнозина, които Го слушаха, се учудваха и казваха: „Откъде е у Него всичко това? И каква е тази мъдрост, която Му е дадена? А какви чудеса се вършат чрез Неговите ръце! 3 (C)Този не е ли дърводелецът, синът на Мария и брат на Яков и Йосия, на Юда и Симон? И сестрите Му не са ли тук между нас?“ И те се отвърнаха от Него. 4 (D)А Иисус им каза: „Никъде пророк не е без почит освен в родното си място, между сродниците си и в своя дом.“ 5 Поради това не можеше да извърши там никакво чудо, освен че изцели няколко болни, като положи ръце върху тях. 6 И се чудеше на тяхното неверие. Той обикаляше по околните села и поучаваше.
Изпращане на дванадесетте ученици
7 (E)Като повика дванадесетте, започна да ги изпраща двама по двама и им даде власт над нечистите духове. 8 И им поръча да не вземат нищо за по път освен една тояга – нито хляб, ни торба, нито пари в пояса си, 9 но да обуват само сандали и да не обличат две дрехи. 10 Той им каза: „Когато влезете в къща, оставайте в нея, докато си отидете оттам. 11 (F)И ако някои не ви приемат, нито ви послушат, когато излизате оттам, отърсете праха от краката си за свидетелство срещу тях. Истината ви казвам: по-леко ще бъде на Содом и Гомора в съдния ден, отколкото на онзи град[a].“ 12 И те тръгнаха и проповядваха, че всички трябва да се покаят, 13 (G)изгонваха много бесове, помазваха мнозина болни с елей и ги изцеляваха.
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.