Revised Common Lectionary (Semicontinuous)
Молба за прошка и изкупление
130 (A)Поклонническа песен.
От глъбините на душата си зова към Тебе, Господи:
2 (B)„Господи, чуй гласа ми,
вслушай се внимателно в моите молби.
3 (C)Господи, ако Ти помниш прегрешенията –
кой би могъл да избегне осъждането, Господи?
4 (D)Но у Тебе е опрощението
и затова Ти вдъхваш благоговение.“
5 (E)Надявам се на Господа, душата ми се надява;
на Неговото слово се уповавам.
6 (F)Душата ми копнее за Господа
повече, отколкото нощната стража очаква утрото,
много повече, отколкото стражата очаква утрото.
7 (G)Нека Израил да се уповава на Господа!
Защото милосърдието е у Господа
и пълното спасение е у Него.
8 (H)Той ще спаси Израил
от всичките му прегрешения.
27 На следващия ден, втория от новолунието, мястото на Давид пак остана празно. Затова Саул попита своя син Йонатан: „Защо синът на Йесей не дойде нито вчера, нито днес?“ 28 Йонатан отговори на Саул: „Давид измоли настойчиво от мене да отиде във Витлеем, 29 като казваше: ‘Пусни ме да отида, понеже имаме жертвоприношение за рода ни в града и моят брат ми нареди. Затова сега, ако съм получил твоето благоволение, нека отида и да се видя с братята си.’ Затова той не дойде на царската трапеза.“
30 Тогава Саул се разгневи много на Йонатан и му каза: „Недостойни и непокорни сине! Нима не зная, че си избрал сина на Йесей за твой срам и за срам на голотата на майка ти! 31 Защото през всички дни, докато Йесеевият син живее на земята, няма да устоиш нито ти, нито твоята царска власт. А сега изпрати хора и ми го доведи, защото е обречен на смърт.“ 32 Но Йонатан отвърна на баща си и го попита: „Защо трябва да умре? Какво е сторил?“ 33 Тогава Саул хвърли копието по него, за да го убие. И Йонатан разбра, че баща му е решил да убие Давид. 34 И Йонатан стана от трапезата много разгневен и не яде през втория ден на месеца, защото скърбеше за Давид и тъй като неговият баща го посрами.
35 На сутринта Йонатан излезе на полето в уговореното с Давид време и едно момче беше с него. 36 И той каза на момчето: „Тичай, потърси стрелите, които пускам!“ Когато момчето тичаше, той пускаше стрелите си над него. 37 И когато момчето дойде до мястото, към което Йонатан пусна стрелите си, тогава Йонатан извика на момчето и попита: „Не е ли пред тебе стрелата, която пуснах?“ 38 И Йонатан викаше на момчето: „Побързай! Тичай! Не се спирай!“ Момчето вдигна Йонатановата стрела и се върна при господаря си. 39 А момчето не знаеше нищо. Само Йонатан и Давид знаеха уговорката. 40 Тогава Йонатан даде на момчето оръжието си и му каза: „Иди, занеси го в града!“
41 Когато момчето си отиде, Давид излезе иззад скалата, падна в поклон до земята и се поклони три пъти. И се целунаха един друг и плакаха заедно, но Давид плака повече. 42 И Йонатан каза на Давид: „Иди си с мир, така, както се клехме в името на Господа, казвайки ‘Господ е мой и твой свидетел, свидетел на моето и твоето потомство за вечни времена’.“
Излекуване на обладания от нечист дух в Капернаум
31 (A)И слезе в галилейския град Капернаум и поучаваше народа в съботните дни. 32 (B)И бяха изумени от учението Му, защото в словото Му имаше сила.
33 В синагогата имаше един човек, обзет от бесовски нечист дух; и той завика с висок глас: 34 „Какво общо имаш Ти с нас, Иисусе Назарянино? Дошъл си да ни погубиш ли? Зная Те кой си Ти – Божият Светия.“ 35 Иисус му рече с укор: „Млъкни и излез от него!“ И бесът, като го повали сред синагогата, излезе от него, без да му стори нищо. 36 И ужас обхвана всички и си говореха един на друг: „Какви са тези думи? Той с власт и сила заповядва на нечистите духове и те излизат.“ 37 И се разнесе мълва за Него навред из областта.
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.