Revised Common Lectionary (Semicontinuous)
Молба за прошка и изкупление
130 (A)Поклонническа песен.
От глъбините на душата си зова към Тебе, Господи:
2 (B)„Господи, чуй гласа ми,
вслушай се внимателно в моите молби.
3 (C)Господи, ако Ти помниш прегрешенията –
кой би могъл да избегне осъждането, Господи?
4 (D)Но у Тебе е опрощението
и затова Ти вдъхваш благоговение.“
5 (E)Надявам се на Господа, душата ми се надява;
на Неговото слово се уповавам.
6 (F)Душата ми копнее за Господа
повече, отколкото нощната стража очаква утрото,
много повече, отколкото стражата очаква утрото.
7 (G)Нека Израил да се уповава на Господа!
Защото милосърдието е у Господа
и пълното спасение е у Него.
8 (H)Той ще спаси Израил
от всичките му прегрешения.
Съюзът между Йонатан и Давид
20 (A)А Давид побягна от Нават, който е в Рама, отиде при Йонатан и каза: „Какво съм направил? Каква е вината ми и с какво съм съгрешил пред баща ти, че посяга на живота ми?“ 2 А Йонатан му отвърна: „Пази, Боже! Ти няма да умреш. Ето баща ми не върши нищо голямо или малко, без да ми съобщи. Защо баща ми ще крие това от мене? Това няма да стане.“ 3 Но Давид се кълнеше и казваше: „Твоят баща знае добре, че спечелих твоето благоволение, и си казва: ‘Нека Йонатан не знае това, за да не се опечали.’ Но както Господ е жив и ти си жив, така има само една крачка между мене и смъртта.“ 4 Тогава Йонатан каза на Давид: „Ще сторя за тебе каквото кажеш.“ 5 А Давид рече на Йонатан: „Ето утре е новолуние и аз трябва да седя на трапезата с царя. Но пусни ме и аз ще се скрия в полето до вечерта на третия ден. 6 Ако твоят баща ме потърси, кажи: ‘Давид измоли от мене настоятелно да отиде до своя град Витлеем, защото там се принася годишната жертва за целия род.’ 7 Ако той каже: ‘Добре’, твоят слуга ще има спокойствие. Ако се разгневи много, знай, че е решил нещо лошо за мене. 8 А ти окажи милост към твоя слуга, защото той сключи съюз с тебе пред Господа; а ако има вина у мене, убий ме ти. Защо да ме водиш при твоя баща?“ 9 Но Йонатан каза: „Това няма да ти се случи, защото, ако бях узнал, че баща ми е решил да ти стори зло, не бих ли ти съобщил?“ 10 А Давид каза на Йонатан: „Кой ще ми обади, ако твоят баща ти отговори сърдито?“ 11 Йонатан пък рече на Давид: „Ела да излезем на полето.“ И двамата излязоха на полето.
12 Тогава Йонатан каза на Давид: „Господ, Бог Израилев, е свидетел, че утре или вдругиден ще науча от своя баща и ако е добро за Давид, не пратя ли при тебе и не ти ли съобщя, 13 нека Господ стори на Йонатан това и това. Ако обаче на баща ми се понрави да ти стори зло, ще ти съобщя и ще те пусна. Тогава върви си с мир и нека Господ да бъде с тебе, както е бил с моя баща. 14 Ако все още съм жив, покажи към мене милост от Господа; ако умра, 15 (B)никога не оттегляй милостта си от моя дом дори и когато Господ изтреби до един Давидовите врагове от лицето на земята.“ 16 Така Йонатан сключи съюз с Давидовия дом, като каза: „Нека Господ отмъщава на враговете на Давид!“ 17 И Йонатан се закле отново на Давид в обичта си към него, понеже го обичаше като себе си.
18 Тогава Йонатан му каза: „Утре е новолуние и ще те потърсят, понеже твоето място ще бъде празно. 19 Затова на третия ден слез и иди на мястото, където се криеше преди, и седни при скалата Азел. 20 Аз пък ще изстрелям три стрели към нея, като че ли стрелям в цел. 21 И ето ще изпратя едно момче и ще му кажа: ‘Иди, намери стрелите!’ Ако кажа на момчето: ‘Ето стрелите са зад тебе. Донеси ги!’ – ела при мене, понеже е спокойно, заклевам се в Господа, няма нищо да ти се случи. 22 Но ако кажа на младежа: ‘Ето стрелите са пред тебе оттатък’, върви, понеже Господ те отпраща. 23 А за това дело, за което говорихме аз и ти, Господ е мой и твой свидетел за вечни времена.“
24 И Давид се криеше на полето. Настъпи новолунието и царят седна да се храни. 25 Както винаги, царят седна на мястото си до стената. Йонатан беше отсреща, Авенир седна до Саул, а мястото на Давид остана празно.
Християнска взаимопомощ
8 (A)Известяваме ви, братя, за Божията благодат, дадена на църквите в Македония. 2 При голямото страдание, което те изпитаха, тяхната изобилна радост и крайната им бедност преляха в богатството на тяхната щедрост. 3 Свидетелствам, че те по собствено желание дадоха дарения според силите си и дори свръх силите си, 4 като настойчиво ни молеха да участват в това добро дело за подпомагане на служението на вярващите. 5 И не само онова, което очаквахме, но те дори себе си отдадоха в услуга първо на Господа, а сетне и на нас по волята на Бога. 6 (B)Затова помолихме Тит, както беше започнал от по-рано, да завърши сред вас и това добро дело, 7 та както във всичко се отличавате – във вяра и слово, в знание и всяко усърдие, а и в обичта си към нас, така да се отличите и в тази добродетел.
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.