Revised Common Lectionary (Semicontinuous)
Победата на Давид над Голиат
17 Филистимците свикаха своите отряди за битка и се събраха при Сокхот в Юдея, и се разположиха на лагер между Сокхот и Азек при Ефес-Дамим.
4 (A)От филистимския лагер излезе юнак на име Голиат, от Гет, висок шест лакътя и една педя. 5 На главата си имаше шлем от бронз и беше облечен с люспеста броня, а бронята му тежеше пет хиляди сикли. 6 На краката си той имаше бронзови наколенки и между плещите си – бронзово леко копие. 7 Дръжката на копието му беше дебела като кросно за тъкане, а желязното острие на копието тежеше шестстотин сикли. И пред него вървеше оръженосец с голям щит. 8 Той застана и завика към израилските редици, казвайки: „Защо сте излезли, подредени за битка? Не съм ли аз филистимец, а вие – слуги на Саул? Изберете си един мъж и нека слезе при мене. 9 Ако той може да се бие с мене и ме убие, ние ще ви бъдем роби. Но ако аз го надвия и го убия, вие ще ни бъдете роби и ще ни робувате.“ 10 Филистимецът каза също: „Днес аз ще посрамя израилските бойни редици. Дайте ми един мъж и ще се бием двамата.“ 11 Когато Саул и всички израилтяни чуха тези думи на филистимеца, разтрепериха се и много се уплашиха.
19 Саул и братята на Давид, и всички израилски“ мъже бяха в дъбовата долина, воювайки с филистимците.
20 И Давид стана сутринта рано, остави овцете на пазач, натовари храната и тръгна, както му беше заповядал Йесей. Пристигна в лагера, когато войската излизаше в боен ред и надаваше боен вик. 21 Тогава израилтяните и филистимците разположиха бойните си редици едни срещу други. 22 Давид остави товара си при пазача на обоза, изтича към бойните редици и като ги достигна, попита братята си как са. 23 Докато той разговаряше с тях, ето юнакът филистимец от Гет на име Голиат излезе от филистимските редици и започна да изрича обичайните си думи; и Давид го чу.
32 И Давид каза на Саул: „Нека никой не пада духом. Твоят служител ще отиде и ще се бие с този филистимец.“ 33 Но Саул каза на Давид: „Не можеш да отидеш срещу този филистимец и да се сражаваш с него. Ти си още юноша, а той е войн от младини.“ 34 А Давид отвърна на Саул: „Твоят служител пасеше овцете на своя баща. Когато дойдеше лъв или мечка и отвлечеше овца от стадото, 35 аз се спусках след тях, удрях ги и ги изтръгвах от устата им. А когато се надигаха срещу мене, сграбчвах ги за гърлото, удрях ги и ги убивах. 36 Така твоят слуга е убивал лъв и мечка и на този необрязан филистимец ще се случи същото като с тях, понеже похули бойните редици на живия Бог.“ 37 Давид каза още: „Господ, Който ме избавяше от лапата на лъва и от лапата на мечката, Той ще ме спаси от ръката на този филистимец.“ И Саул каза на Давид: „Върви и нека Господ да бъде с тебе!“
38 Саул облече Давид с дрехата си, постави на главата му бронзов шлем и му надяна ризница. 39 Давид запаса меча му върху дрехите си и се опита да ходи, понеже не се беше опитвал да ходи с такова въоръжение. И Давид каза на Саул: „Не мога да ходя с това, понеже не съм свикнал.“ Давид сне всичко това от себе си. 40 И той взе своята тояга в ръката си и си избра пет гладки камъка от потока, и ги постави в овчарската торбичка, която му служеше за паласка. С прашката в ръка той тръгна към филистимеца.
41 И филистимецът тръгна, като вървеше и се приближаваше към Давид, а щитоносецът му беше пред него. 42 (A)И когато филистимецът погледна и видя Давид, презря го, понеже беше юноша, рус и с хубави очи. 43 Тогава филистимецът попита Давид: „Куче ли съм, че си тръгнал към мене с тояга[a]?“ И филистимецът прокле Давид в името на боговете си. 44 Филистимецът каза на Давид още: „Само ела при мене и ще дам тялото ти на небесните птици и на дивите животни.“ 45 Тогава Давид отвърна на филистимеца: „Ти идваш срещу мене с меч, дълго копие и късо копие за хвърляне, но аз идвам против тебе в името на Господ Вседържител, Бога на Израилевото войнство. 46 Днес Господ ще те предаде в ръката ми и аз ще те убия и ще отсека главата ти. Тогава ще дам още днес твоя труп и труповете на филистимската войска на небесните птици и на дивите животни и цялата земя ще узнае, че в Израил има Бог. 47 (B)И всички, които са се събрали, ще узнаят, че не с меч или копие спасява Господ, защото сражението е на Господа и Той ще ви предаде в ръцете ни.“
48 Филистимецът продължи да върви и да се приближава към Давид и тогава Давид побърза и изтича към бойните редици, за да пресрещне филистимеца. 49 И Давид бръкна с ръка в торбичката, взе оттам един камък, хвърли го с прашката и улучи филистимеца в челото. Камъкът се заби в челото му и той падна по лице на земята.
57 И когато Давид се връщаше, след като уби филистимеца, Авенир го взе и го доведе при Саул, а главата на филистимеца беше в ръката му. 58 И Саул го попита: „Чий син си, млади човече?“ Давид отговори на Саул: „Син съм на твоя слуга Йесей от Витлеем.“
Давид и домът на Саул
18 (A)Когато Давид завърши разговора със Саул, душата на Йонатан се привърза към душата на Давид и Йонатан го обикна като себе си. 2 В онзи ден Саул задържа Давид и не го остави да се върне в дома на баща си. 3 (B)А понеже го обикна като себе си, Йонатан сключи съюз с Давид. 4 (C)Тогава Йонатан сне горната си дреха, която носеше, и я даде на Давид, също – снаряжението си, меча си, лъка си и пояса си. 5 И Давид отиваше навсякъде, където го изпращаше Саул, като действаше разумно. Тогава Саул го постави над своите воини. И това се хареса на целия народ и дори на Сауловите служители.
10 (A)На следващия ден върху Саул дойде зъл дух от Бога и той буйстваше в дома си. А Давид свиреше с ръка на арфа, както всеки ден. Саул държеше копие в ръка. 11 И Саул хвърли копието, като си помисли: „Ще прикова Давид към стената.“ Но Давид го отбягна на два пъти. 12 Тогава Саул започна да се бои от Давид, понеже Господ беше с Давид, а от Саул се отдръпна. 13 И Саул отстрани Давид от себе си и го постави за хилядник. Така Давид потегляше и влизаше в битка пред хората си. 14 (B)И Давид беше благоразумен във всичките си дела и Господ беше с него. 15 Когато Саул видя, че той беше твърде разумен, започна да се страхува от него още повече. 16 (C)А цял Израил и Юдея обичаха Давид, защото той ги водеше в битка и ги връщаше.
9 (A)и ще съди света справедливо,
Той ще отреди справедлива присъда за народите.
10 (B)И така, Господ ще бъде защита за потиснатия,
прибежище в трудни времена.
11 Затова ще се уповават на Тебе онези, които познават Твоето име,
защото Ти, Господи, не изоставяш онези, които Те търсят.
12 Възпявайте Господа, Който обитава Сион!
Възвестявайте Неговите дела сред народите!
13 Защото Този, Който търси вината за пролятата кръв, Той помни потиснатите,
не забравя вика на бедните.
14 Бъди милостив към мене, Господи!
Погледни как страдам от онези, които ме мразят!
Избави ме от смъртта,
15 за да разгласявам възхвалата за Тебе;
ще се радвам пред жителите на Йерусалим,
защото Ти ме спаси.
16 (C)Народите паднаха в ямата, която бяха изкопали;
заплетоха се в примката, която бяха заложили.
17 Господ се познава по присъдите, които отрежда;
нечестивият се оплита в делата на ръцете си.
18 Нечестивите отиват в преизподнята,
както и всички народи, които забравят Господа.
19 Защото смиреният няма да бъде забравен завинаги,
надеждата на бедните няма да загине за вечни времена.
20 (D)Откликни, Господи! Не оставяй човекът да вземе надмощие!
Нека народите да бъдат съдени пред Тебе!
Възхвала на братската любов
133 Поклонническа песен. На Давид.
Колко е хубаво и колко е прекрасно,
когато братя живеят в съгласие!
2 (A)Това е като скъп елей върху глава,
разливащ се по брада, брадата на Аарон, елей,
който се стича по ръба на дрехата му;
3 (B)като роса от Ермон,
която пада върху планините на Сион,
защото там Господ възвести благословението
за живот за вечни времена.
Белези на апостолското служение
6 Като съдействаме на Божието дело, ние ви умоляваме да не оставяте да отиде напразно Божията благодат, която получихте. 2 (A)Защото се казва: „В благоприятно време те чух и в ден на спасение ти помогнах.“ Ето сега е благоприятното време, ето сега е денят на спасението. 3 Ние на никого с нищо не даваме повод да се злепостави служението ни, 4 (B)но във всяко отношение се проявяваме като Божии служители: с голямо търпение, в скърби, в нужди, в притеснения, 5 (C)в рани, в тъмници, в бунтове срещу нас, в тежък труд, в бдения, в пости, 6 (D)с чистота, със знание, с търпеливост, с благост, със Светия Дух, с нелицемерна любов, 7 (E)с възвестяване на истината, с Божия сила, с оръжията на правдата в дясната и лявата ръка, 8 при чест и безчестие, при укори и похвали, смятат ни за измамници, но ние казваме истината, 9 (F)смятат ни за неизвестни, но сме известни, мислят, че е свършено с нас, а ето – живи сме, наказват ни, но не умираме, 10 (G)оскърбяват ни, а ние винаги сме радостни, бедни сме, но мнозина обогатяваме, нищо нямаме, а всичко притежаваме.
Храм на живия Бог
11 (H)Говорихме ви открито, коринтяни, широко отворихме сърцата си. 12 Ние не затворихме сърцата си – вие затворихте вашите. 13 (I)Говоря ви като на свои деца: направете и вие като нас – отворете и вие сърцата си.
Укротяване на бурята
35 (A)В онзи ден, когато се свечери, Иисус им каза: „Да отидем на отсрещния бряг.“ 36 И като разпуснаха народа, учениците Го взеха със себе си, както беше в лодката. Имаше и други лодки с Него. 37 Тогава се разрази голяма буря и вълните заливаха лодката, така че тя вече се пълнеше. 38 А Иисус беше заспал при кърмата на възглавница. Те Го събудиха и Му казаха: „Учителю, не те ли е грижа, че загиваме?“ 39 (B)А Той, като стана, забрани на вятъра и каза на езерото: „Млъкни, утихни!“ И вятърът утихна и настъпи пълно затишие. 40 Тогава им рече: „Защо се страхувате? Нямате ли вяра?“ 41 И ги обзе голям страх и казваха помежду си: „Кой ли е Този, че и вятърът, и езерото Му се покоряват?“
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.