Revised Common Lectionary (Semicontinuous)
34 Тогава Самуил тръгна за Рама, а Саул потегли към дома си в Гива Саулова. 35 Самуил вече не видя Саул до деня на смъртта си, но тъгуваше за него, защото Господ беше се разкаял, че беше поставил Саул за цар над Израил.
Избиране и помазване на Давид за цар
16 (A)Господ запита Самуил: „Докога ще тъгуваш за Саул – Аз го отхвърлих, за да не бъде вече цар над Израил? Напълни рога си с елей и тръгни на път. Аз ще те изпратя във Витлеем при Йесей, защото Си избрах цар измежду неговите синове.“ 2 Самуил отговори: „Как да отида? Ако Саул чуе, ще ме убие.“ Господ каза: „Вземи със себе си една телица и кажи: ‘Дойдох да принеса жертва пред Господа.’ 3 Покани и Йесей на жертвоприношението. Аз сам ще ти покажа какво да правиш и ти ще Ми помажеш онзи, когото ти посоча.“ 4 Самуил постъпи така, както му каза Господ. Когато дойде във Витлеем, градските старейшини изплашени го посрещнаха и запитаха: „С мир ли идваш?“ 5 Той отговори: „С мир. Дойдох да принеса жертва пред Господа. Осветете се и елате с мене на жертвоприношение.“ Той освети Йесей и синовете му и ги покани на жертвоприношението.
6 Когато те пристигнаха и Самуил видя Елиав, помисли си: „Наистина, този е Негов помазаник пред Господа!“ 7 (B)Но Господ каза на Самуил: „Не гледай външността му и високия му ръст; Аз го отхвърлих. Бог не гледа така, както гледа човек, защото човек гледа лицето, а Господ гледа сърцето.“ 8 Йесей повика Аминадав и го представи пред Самуил. Самуил каза: „Господ не е избрал и него.“ 9 Йесей представи Сама. Но Самуил каза: „Господ не е избрал и него.“ 10 Така Йесей представи пред Самуил седмината си синове, но Самуил каза на Йесей: „Господ не е избрал тези.“
11 Самуил попита Йесей: „Това ли са всичките ти синове?“ Йесей отговори: „Остава още най-малкият. Той пасе овцете.“ Самуил каза на Йесей: „Изпрати да го доведат, защото няма да седнем на жертвената трапеза, докато той не дойде тука.“ 12 (C)Тогава Йесей изпрати и го доведоха. Той беше рус, с хубави очи и красив на вид. Тогава Господ каза: „Стани, помажи го, защото това е самият той.“ 13 (D)Самуил взе рога с елей и го помаза сред братята му, и Господният Дух слезе върху Давид и го съпътстваше от онзи ден и нататък. След това Самуил стана и се прибра в Рама.
Спасение в името на Бога
20 За първия певец. Псалом на Давид.
2 (A)[a] Нека Господ да те чуе в скръбен ден!
Нека името на Бога на Яков да те защити!
3 Да ти изпрати помощ от светилището
и от Сион да те укрепи!
4 Да си спомни всички твои безкръвни жертви
и да приеме твоите всеизгаряния благосклонно.
5 Да ти даде, каквото сърцето ти желае,
и да изпълни всяко твое намерение.
6 Ще се зарадваме за твоето спасение
и в името на нашия Бог ще издигнем знаме.
Господ да изпълни всички твои молби.
7 (B)Сега разбрах, че Господ спасява Своя помазаник,
откликва от святите Си небеса
с мощта на Своята спасяваща десница.
8 (C)Едни се надяват на колесници, други – на коне,
но ние призоваваме името на Господа, нашия Бог.
9 Те се препънаха и паднаха,
а ние станахме и стоим прави.
10 Господи, спаси царя
и ни послушай, когато Те призоваваме.
6 (A)И така, нека бъдем дръзновени и да знаем, че докато живеем в това тяло, ние сме далече от Господа. 7 (B)Защото ние постъпваме според вярата, а не според това, което виждаме. 8 (C)Но имаме дръзновение и предпочитаме по-скоро да се отделим от тялото си и да се преселим при Господа. 9 Затова и нашият стремеж е да сме Му приятни – било когато живеем в тяло, било когато се отделяме от него. 10 (D)Защото всички ние трябва да се явим пред съда на Христос и всеки да получи заслуженото според доброто или злото, което е извършил с тялото си.
Помирение с Бога чрез Христос
11 Като знаем колко е страшно пришествието на Господа, убеждаваме хората. Бог ни знае добре, а се надявам и вие да ни познавате. 12 (A)Не ви се изтъкваме отново, но ви даваме повод да се гордеете с нас и да имате какво да възразите на онези, които се гордеят с външни неща, а не с вътрешни качества. 13 Защото, ако изглеждаме не на себе си, то е заради Бога; ако пък сме с ума си, то е заради вас.
14 Христовата любов ни заставя да размислим върху това, че щом един е умрял за всички, следователно всички са умрели. 15 (A)А Той умря за всички, така че живите да живеят вече не за себе си, а за Онзи, Който умря и възкръсна заради тях. 16 Така и ние вече не преценяваме никого по човешки. И ако някога гледахме на Христос по човешки, вече не гледаме на Него така. 17 (B)И тъй, който принадлежи на Христос, той е ново създание. Древното премина – всичко[a] стана ново.
Посятото израства само
26 И рече: „Божието царство може да се оприличи на човек, който посява семе в земята, 27 спи и става, нощем и денем, а семето никне и расте, без той да знае, 28 защото земята сама ражда първо злак, после клас, след това пълно зърно в класа. 29 (A)А когато плодът узрее, веднага хваща сърпа, защото е настъпила жетвата.“
Притча за синаповото зърно
30 (B)(C)И каза: „На какво да оприличим Божието царство или с каква притча да го представим? 31 (D)То е като синапово зърно, което, когато се посее в земята, е най-малко от всички семена по земята. 32 (E)Но щом се посее, то пониква и става по-голямо от всички градински растения, и пуска големи клони, така че под сянката му могат да свият гнездо птици.“
33 И с много такива притчи им проповядваше словото според способността им да слушат. 34 И без притчи не им говореше, а на учениците Си разясняваше насаме всичко.
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.