Revised Common Lectionary (Semicontinuous)
4 Тогава всички израилски старейшини се събраха, дойдоха при Самуил в Рама 5 (A)и му заявиха: „Ето ти остаря, а синовете ти не вървят по твоите пътища. Затова постави ни цар, който да ни управлява, както е при другите народи.“ 6 Това нещо беше лошо в очите на Самуил – когато те настояваха: „Дай ни цар, който да ни управлява.“ Затова Самуил отправи молитва към Господа. 7 (B)И Господ рече на Самуил: „Послушай народния глас за всичко, което ти казват; защото те не отхвърлиха тебе, а отхвърлиха Мене, за да не царувам повече над тях. 8 (C)Както те постъпват от времето, когато ги изведох от Египет, и до днес, като Ме изоставиха и служеха на други богове, така постъпват и с тебе. 9 Затова послушай гласа им. Но ги предупреди и им съобщи какви права има царят, който ще господарува над тях.“
10 Самуил извести на народа, който искаше от него цар, всички тези думи на Господа. 11 Той каза също: „Ето какви ще бъдат правата на царя, който ще царува над вас: той ще взема синовете ви и ще ги поставя на своите колесници като свои конници. Те ще препускат пред колесницата му.
12 Едни ще постави да му бъдат хилядници и петдесетници, други да му обработват нивите, да жънат житото му и да му правят бойно оръжие и всичко необходимо за колесниците му. 13 Ще взима дъщерите ви да варят миро, да готвят ястие и да пекат хляб. 14 (A)Ще взима най-добрите от вашите ниви, лозя и маслинови градини и ще ги раздаде на слугите си. 15 Ще взима десятъка от посевите ви и от лозята ви и ще го дава на евнусите си и на слугите си.
16 Ще взима слугите ви и слугините ви, най-добрите ви младежи и ослите ви и ще ги използва за своя работа. 17 Ще взима десятък от дребния ви добитък, а и самите вие ще му бъдете слуги. 18 Тогава ще завикате за помощ заради царя, когото сте си избрали, но Господ няма да ви чуе.“
19 (A)Обаче народът не пожела да послуша Самуил и потвърди: „Не, нека има цар над нас 20 и ние ще бъдем като всички народи. Нашият цар ще ни съди, ще бъде наш предводител и ще води нашите войни.“
14 Самуил каза на народа: „Да отидем в Галгал и да осветим там царството.“ 15 Тогава целият народ тръгна за Галгал. Там, в Галгал, поставиха Саул за цар пред Господа и принесоха мирни жертви пред Господа. Саул и всички израилтяни се веселиха там твърде много.
Възхвала на Божията вярност и милост
138 (A)На Давид.
Ще Те славя с цялото си сърце,
ще Те възпявам пред боговете[a].
2 (B)Ще падна на колене пред святия Ти храм
и ще славя името Ти заради Твоята милост и Твоята истина,
защото Ти въздигна словото Си над всяко Свое име.
3 (C)В деня, когато извиках, Ти ми отговори;
Ти изпълни със сила душата ми.
4 (D)Господи, ще Те прославят всички земни царе,
защото чуха изреченото от Тебе слово,
5 (E)и ще възпеят пътищата на Господа,
защото е велика Неговата слава,
6 (F)защото макар Господ да е високо издигнат, вижда и смирения
и отдалече познава горделивия.
7 Ако изпадна в беда, Ти ще ме запазиш жив,
ще простреш ръката Си върху гнева на моите врагове
и ще ме спасиш със Своята десница.
8 Господ ще отмъсти за мене.
Господи, Твоята милост е вечна;
не изоставяй делата на Своите ръце.
13 (A)И понеже имаме доверие на вярата, както е писано: „Повярвах и затова говорих“, така и ние вярваме и затова говорим, 14 (B)като знаем, че Онзи, Който възкреси Господ Иисус, ще възкреси чрез Иисус и нас и заедно с вас ще ни постави при Себе Си. 15 (C)Защото всичко е заради вас, така че благодатта, преумножена заради благодарността на твърде много вярващи, да изобилства за слава на Бога.
16 Затова не се обезсърчаваме и макар външно като хора да отиваме към своя край, вътрешно се обновяваме от ден на ден, 17 понеже нашите мъки, които са временни и леки, ни подготвят за все по-изобилното вечно богатство на Божията слава. 18 (D)Нашата цел не са видимите, а невидимите неща, понеже видимото е временно, а невидимото – вечно.
Копнеж за вечното отечество
5 (E)Знаем, че когато се разруши земното ни жилище – тялото, ще получим от Бога друг дом на небето – жилище неръкотворно, вечно.
Божествената власт на Иисус Христос
20 (A)(B)Дойдоха в една къща и пак се събра народ, така че те не можеха и хляб да ядат. 21 И когато Неговите близки чуха това, тръгнаха да Го приберат, понеже се говореше, че не е на себе си.
22 (C)А дошлите от Йерусалим книжници казваха, че е обладан от Веелзевул и че изгонва бесовете със силата на бесовския княз.
23 И като ги повика, Иисус им говореше с притчи: „Как може Сатаната да изгонва сам себе си? 24 Ако някое царство се раздели на части една против друга, това царство не може да устои. 25 И ако някой дом се раздели на части една против друга, този дом не може да устои. 26 И ако Сатаната е въстанал против себе си и се е разделил, не може да устои; дошъл е краят му. 27 Никой не може да влезе в къщата на силния и да разграби покъщнината му, ако първо не върже силния. Едва тогава той ще разграби дома му.
28 Истината ви казвам: на човешките синове ще бъдат простени всички грехове и хули, с каквито биха хулили, 29 (D)но който похули Светия Дух, за него няма да има прошка за вечни времена и той подлежи на вечно осъждане.“ 30 (E)Това каза Той, тъй като говореха: „У Него има нечист дух.“
Майката и братята на Иисус Христос
31 (F)Тогава дойдоха майка Му и братята Му. Те стояха навън и изпратиха при Него да Го повикат. 32 А около Него седеше народ. И Му казаха: „Ето майка Ти, братята и сестрите Ти са отвън и Те търсят.“ 33 В отговор Той им рече: „Коя е майка Ми или кои са братята Ми?“ 34 И като огледа седящите около Себе Си, каза: „Ето Моята майка и Моите братя! 35 Защото, който изпълнява Божията воля, той Ми е брат и сестра, и майка.“
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.