Revised Common Lectionary (Semicontinuous)
Възхвала на Божията вярност и милост
138 (A)На Давид.
Ще Те славя с цялото си сърце,
ще Те възпявам пред боговете[a].
2 (B)Ще падна на колене пред святия Ти храм
и ще славя името Ти заради Твоята милост и Твоята истина,
защото Ти въздигна словото Си над всяко Свое име.
3 (C)В деня, когато извиках, Ти ми отговори;
Ти изпълни със сила душата ми.
4 (D)Господи, ще Те прославят всички земни царе,
защото чуха изреченото от Тебе слово,
5 (E)и ще възпеят пътищата на Господа,
защото е велика Неговата слава,
6 (F)защото макар Господ да е високо издигнат, вижда и смирения
и отдалече познава горделивия.
7 Ако изпадна в беда, Ти ще ме запазиш жив,
ще простреш ръката Си върху гнева на моите врагове
и ще ме спасиш със Своята десница.
8 Господ ще отмъсти за мене.
Господи, Твоята милост е вечна;
не изоставяй делата на Своите ръце.
ковчегът на завета в езически плен
5 Като плениха Божия ковчег, филистимците го пренесоха от Авен-Езер в Азот. 2 Филистимците взеха Божия ковчег, внесоха го в капището на Дагон и го поставиха до Дагон. 3 На другата сутрин, когато жителите на Азот станаха, ето Дагон лежи по лице на земята пред Господния ковчег. И взеха Дагон, и го поставиха пак на мястото му. 4 Когато на следната сутрин станаха рано, ето Дагон лежи по лице на земята пред Господния ковчег. Главата на Дагон и[a] двете му ръце[b] отсечени, всяка отделно, на прага. Беше останало само туловището на Дагон. 5 Поради това жреците на Дагон и всички, които посещават капището на Дагон в Азот, не стъпват върху прага на Дагон до днес, а го прескачат.
6 Ръката на Господа тежко притисна жителите на Азот, Бог ги порази и ги наказа с циреи в Азот и околностите му[c]. 7 Като видяха това, азотците казаха: „Да не остава у нас ковчегът на Бога Израилев, защото Неговата ръка е тежка и за нас, и за нашия бог Дагон.“ 8 Затова изпратиха пратеници и събраха при себе си всички филистимски началници, и попитаха: „Какво да правим с ковчега на Израилевия Бог?“ И рекоха гетци: „Нека ковчегът на Израилевия Бог премине у нас в Гет.“ И изпратиха ковчега на Бога Израилев в Гет. 9 След като го пренесоха, ръката на Господа притисна града и причини твърде голям ужас. Господ порази градските жители, от малък до голям, и по тях се появиха циреи. 10 И те изпратиха Божия ковчег в Аскалон. И когато Божият ковчег пристигна в Аскалон, аскалонци завикаха и всеки казваше: „Донесоха при нас ковчега на Израилевия Бог, за да погубят нас и народа ни.“ 11 Тогава изпратиха и събраха всички филистимски началници и всеки казваше: „Отпратете ковчега на Израилевия Бог; нека се върне на мястото си, за да не погуби нас и народа ни.“ Защото целият град беше обхванат от смъртен ужас: Божията ръка твърде тежко ги притисна, откакто ковчегът на Израилевия Бог дойде тук. 12 И онези, които не умряха, бяха поразени с циреи, така че писъците от града се издигаха до небето.
Копнеж за вечното отечество
5 (A)Знаем, че когато се разруши земното ни жилище – тялото, ще получим от Бога друг дом на небето – жилище неръкотворно, вечно. 2 (B)Затова сега стенем, като очакваме с трепет да се нанесем в новото си небесно жилище[a]. 3 И ако се облечем, няма да сме голи. 4 Наистина, докато сме в това тяло, стенем обременени. Затова не искаме просто да се съблечем, а да се облечем в небесното тяло, та смъртното да се погълне от живота. 5 (C)А Онзи, Който ни подготви за това, е Бог; Той ни даде като залог и Духа.
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.