Revised Common Lectionary (Semicontinuous)
Възхвала на Божията вярност и милост
138 (A)На Давид.
Ще Те славя с цялото си сърце,
ще Те възпявам пред боговете[a].
2 (B)Ще падна на колене пред святия Ти храм
и ще славя името Ти заради Твоята милост и Твоята истина,
защото Ти въздигна словото Си над всяко Свое име.
3 (C)В деня, когато извиках, Ти ми отговори;
Ти изпълни със сила душата ми.
4 (D)Господи, ще Те прославят всички земни царе,
защото чуха изреченото от Тебе слово,
5 (E)и ще възпеят пътищата на Господа,
защото е велика Неговата слава,
6 (F)защото макар Господ да е високо издигнат, вижда и смирения
и отдалече познава горделивия.
7 Ако изпадна в беда, Ти ще ме запазиш жив,
ще простреш ръката Си върху гнева на моите врагове
и ще ме спасиш със Своята десница.
8 Господ ще отмъсти за мене.
Господи, Твоята милост е вечна;
не изоставяй делата на Своите ръце.
Поражението на Израил
4 Филистимците се подготвяха да воюват с израилтяните. А Самуиловото слово се беше разпространило по цял Израил. Тогава израилтяните тръгнаха на война против филистимците и се разположиха на лагер при Авен-Езер, а филистимците – при Афек. 2 Филистимците се наредиха за бой против израилтяните. Разрази се тежко сражение, филистимците разбиха израилтяните и избиха на бойното поле около четири хиляди души от тях. 3 Когато народът дойде в стана, Израилевите старейшини казаха: „Защо Господ остави днес да ни победят филистимците? Да си вземем от Силом ковчега на Господния завет и като дойде сред народа, ще ни спаси от ръката на враговете ни.“ 4 (A)Така народът изпрати пратеници в Силом и те донесоха оттам ковчега на завета на Господ Вседържител, Който седи на херувими. А при ковчега на Божия завет бяха и двамата синове на Илий – Офни и Финеес.
5 И когато ковчегът на завета Господен пристигна в стана, цял Израил нададе такъв силен вик на ликуване, че земята ехтеше. 6 Филистимците чуха радостните викове и попитаха: „Какво е това страшно викане в стана на евреите?“ И разбраха, че в стана е пристигнал Господният ковчег. 7 Филистимците се изплашиха, защото си казаха: „Техният Бог е дошъл в стана им. Горко ни! Защото такова нещо не се е случвало по-рано. 8 (B)Горко ни! Кой ще ни избави от ръката на този силен Бог? Този Бог порази египтяните с всякакви напасти в пустинята. 9 Бъдете храбри, филистимци, и бъдете мъжествени, иначе ще станете роби на евреите, както те са ваши роби. Бъдете мъжествени и влезте в битка с тях.“
10 Филистимците влязоха в битка и израилтяните бяха разбити, така че всеки побягна към шатрата си. Поражението беше твърде голямо – от израилтяните паднаха убити тридесет хиляди пешаци. 11 Божият ковчег беше пленен и загинаха двамата синове на Илий Офни и Финеес.
Смъртта на Илий
12 Един човек от Вениаминовото племе тръгна от полесражението в същия ден и отиде в Силом с раздрана дреха и прах по главата. 13 Когато той пристигна, Илий седеше на стол при входа и гледаше към улицата в очакване, понеже сърцето му трепереше за Божия ковчег. И когато този човек пристигна в града и съобщи това, целият град високо застена. 14 Илий чу риданията и виковете и попита: „Какъв е този шум?“ Човекът веднага се приближи и съобщи на Илий. 15 Тогава Илий беше на деветдесет и осем години; очите му бяха помътнели и той не можеше да вижда. 16 Човекът каза на Илий: „Аз дойдох от стана, днес пристигнах от полесражението.“ Илий запита: „Какво стана, синко?“ 17 Вестителят отговори: „Израилтяните побягнаха пред филистимците, народът претърпя голямо поражение. Също и двамата ти синове, Офни и Финеес, загинаха, а Божият ковчег беше пленен.“ 18 Когато той спомена за Божия ковчег, Илий падна по гръб от стола при входа; понеже беше стар и тежък, той си строши гръбнака и умря. Той беше съдия на Израил четиридесет години.
19 Снаха му, жената на Финеес, беше в напреднала бременност. Щом чу известието за пленяването на Божия ковчег и за смъртта на свекъра си и мъжа си, припадна на земята и роди, понеже болките дойдоха внезапно. 20 (C)Когато тя лежеше на умиране, жените около нея ѝ казваха: „Радвай се, ти роди син.“ Но тя не отговори и не обърна внимание. 21 Тя даде име на детето Ихавод[a], с което искаше да каже: „Славата си отиде от Израил“ – поради загубата на Божия ковчег и[b] на свекъра си и на мъжа си. 22 И рече: „Славата си отиде от Израил, понеже Божият ковчег е пленен.“
7 Но краят на всичко е близо, затова бъдете благоразумни и внимателни, когато се молите. 8 (A)И преди всичко, обичайте се истински един друг, защото любовта покрива много грехове. 9 Оказвайте си гостоприемство един на друг, без да роптаете. 10 (B)Подпомагайте се взаимно, всеки с отредения му дар, като добри стопани на разностранната Божия благодат. 11 Говори ли някой, нека говори с Божии думи; помага ли някой, нека помага със силата, която Бог му дава, за да се прославя във всичко Бог чрез Иисус Христос, Чиито слава и мощ са за вечни времена. Амин.
Блажени в страданията
12 Възлюбени! Не се учудвайте на огненото бедствие, изпратено за ваше изпитание, сякаш е станало нещо неочаквано за вас. 13 (C)Напротив, доколкото споделяте страданията на Христос, радвайте се, за да бъдете преизпълнени с радост и когато се яви Неговата слава. 14 (D)Ако ви оскърбяват заради Христовото име, блажени сте, защото Духът на славата и силата[a], Божият Дух, почива върху вас. От тях Той бива хулен, а от вас – прославян[b]. 15 Ако някой от вас страда, нека това да не бъде, защото е убиец, крадец, злосторник или поглежда към чуждото. 16 (E)Но ако страда, защото е християнин, да не се срамува, а да прославя Бога за такава участ. 17 (F)Защото дойде време за съда; той започва от Божия дом. И ако започва първо от нас, какъв ли ще е краят на онези, които не приемат Божието благовестие! 18 (G)А щом праведният едва се спасява, какво ли ще стане с нечестивия и грешника! 19 Затова онези, които страдат по волята на Бога, с добри дела да предават душите си на своя Създател, Който е верен на обещанието си.
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.