Revised Common Lectionary (Semicontinuous)
Призоваване на Самуил за пророк
3 Малкият Самуил служеше на Господа под надзора на Илий. В онези дни рядко прозвучаваше слово от Господа. Пророческите видения не бяха чести. 2 В онова време се случи следното: Илий беше легнал да спи на мястото си. Очите му бяха почнали да се премрежват и той не можеше да вижда. 3 (A)Божият светилник още не беше угаснал и Самуил лежеше в Господния храм, където беше Божият ковчег. 4 Тогава Господ викна към Самуил: „Самуиле! Самуиле!“ Той отговори: „Ето ме!“ 5 Завтече се при Илий и каза: „Ето ме! Ти ме повика.“ Но той отвърна: „Не съм те викал. Иди си легни.“ И той си отиде и си легна да спи. 6 Но Господ викна отново към Самуил: „Самуиле, Самуиле!“ Той стана и отиде пак при Илий, и каза: „Ето ме. Ти ме повика.“ Но той отговори: „Не съм те викал, синко, иди си легни.“ 7 Самуил не беше разбрал, че това е Господ, защото словото на Господа още не беше му се откривало. 8 Господ викна към Самуил и трети път. Той стана, отиде при Илий и каза: „Ето ме. Ти ме повика.“ Тогава Илий разбра, че Господ е Този, Който призовава момчето. 9 Затова Илий каза на Самуил: „Иди си легни и ако Призоваващият те повика, отговори така: ‘Говори, Господи, понеже Твоят служител слуша.’“ Самуил отиде и легна на мястото си.
10 И Господ дойде, застана и викна, както преди това: „Самуиле! Самуиле!“ Той отговори: „Говори[a], понеже Твоят служител слуша.“
11 Тогава Господ каза на Самуил: „Ето Аз ще извърша в Израил такова дело, че ще писнат и двете уши на всеки, който чуе за него. 12 (A)В онзи ден Аз отначало докрай ще изпълня над Илий всичко, което предизвестих за дома му. 13 Аз му известих, че ще накажа дома му за вечни времена за онази вина, защото той знаеше как синовете му богохулстват и не ги обуздаваше. 14 Поради това, кълна се за дома на Илий: вината на Илиевия дом няма да се заличи за вечни времена нито с жертви, нито с хлебни приноси.“
15 Самуил спа до сутринта[a] и отвори вратите на Господния дом. Но Самуил се боеше да съобщи на Илий за това видение. 16 Тогава Илий повика Самуил и каза: „Самуиле, сине мой!“ Той отговори: „Ето ме!“ 17 Илий попита: „Какво е това, за което Той ти говори? Не скривай от мене нищо. Бог може сега и в бъдеще да те накаже, ако скриеш от мене нещо от всичко онова, което Той ти е говорил.“ 18 Тогава Самуил му разказа всичко и не скри от него нищо. Илий каза: „Той е Господ. Нека постъпи, както Му е угодно.“
19 (B)Самуил израсна и Господ беше с него. Той не остави неизпълнена нито една негова дума. 20 (C)Цял Израил от Дан до Вирсавия разбра, че Самуил е засвидетелстван като истинен Господен пророк.
Божието всезнание и промисъл
139 (A)За първия певец. Псалом на Давид.
Господи, Ти ме изпита и ме познаваш.
2 (B)Ти знаеш кога сядам и кога ставам,
Ти разбираш отдалече моите мисли.
3 Ти определяш кога да странствам и кога да почивам
и всички мои пътища са Ти известни.
4 Защото няма още дума на езика ми,
а Ти, Господи, я знаеш цялата.
5 Обграждаш ме от всички страни
и поставяш върху мене Своята ръка.
6 Чудно знание –
недостижимо е за мене, не мога да го достигна.
13 (A)Защото Ти си ме създал,
оформил си ме в утробата на моята майка.
14 Славя Те, защото удивително и чудесно съм създаден.
Чудни са Твоите дела
и душата ми превъзходно знае това.
15 Моите кости не са били скрити от Тебе,
когато съм бил създаден тайно,
бил съм образуван в дълбините на земята.
16 (B)Твоите очи видяха как произлязох
и в Твоята книга са записани
всичките определени за мене дни,
преди да съществува нито един от тях.
17 (C)Колко трудни за разбиране за мене са Твоите замисли, Боже,
колко са многобройни те!
18 (D)Ако ги преброя,
те са по-многобройни от пясъка.
Събудих се и все още съм с Тебе.
5 Защото ние не проповядваме себе си, а Иисус Христос като Господ и себе си като ваши слуги заради Иисус. 6 (A)Защото Бог, Който е заповядал от мрака да изгрее светлина, озари нашите сърца, за да се просветят със знанието за Божията слава в лицето на Иисус Христос.
7 Но ние носим това съкровище в глинени съдове, за да се вижда, че преизобилната сила е на Бога, а не наша. 8 Ние отвсякъде сме притеснявани, но не ни надвиват, в безизходица сме, но не се отчайваме, 9 гонени сме, но не сме изоставяни, повалят ни, но не загиваме. 10 Винаги носим на тялото си белезите на смъртта на Иисус, за да се прояви в тялото ни и животът на Иисус. 11 (B)Живи сме наистина, но постоянно се предаваме на смърт заради Иисус, за да се прояви в смъртната ни плът животът на Иисус, 12 така че смъртта действа у нас, а животът – у вас.
Съботата е за човека
23 (A)(B)И случи се Той да минава в събота през посевите, а учениците Му пътьом късаха класове. 24 (C)Тогава фарисеите Му казаха: „Гледай какво правят! Това не е позволено[a] в събота.“ 25 (D)Той им рече: „Нима никога не сте чели какво стори Давид, когато изпадна в нужда и огладня – той и онези, които бяха с него? 26 (E)Как влезе в Божия дом по времето на първосвещеника Авиатар и изяде хлябовете на предложението, които не беше позволено от Закона да яде никой, освен свещениците, а даде и на онези, които бяха с него?“ 27 И им казваше: „Съботата беше създадена за човека, а не човекът за съботата, 28 тъй че Синът човешки е господар и на съботата.“
Излекуване в събота на човек с изсъхнала ръка
3 (F)Иисус отново влезе в синагогата. Там имаше един човек с изсъхнала ръка. 2 И следяха дали Иисус ще го излекува в събота, за да Го обвинят. 3 А Той каза на човека с изсъхналата ръка: „Застани по средата!“ 4 И на тях каза: „В събота добро ли е позволено да прави човек или зло? Да спаси един живот или да го погуби?“ Но те мълчаха. 5 Потресен от коравосърдечието им, като ги изгледа с гняв, каза на човека: „Протегни си ръката!“ Той я протегна и тя стана здрава като другата. 6 (G)Фарисеите, като излязоха, веднага се събраха на съвещание с иродианите против Него, за да Го погубят.
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.