Revised Common Lectionary (Semicontinuous)
Божието всезнание и промисъл
139 (A)За първия певец. Псалом на Давид.
Господи, Ти ме изпита и ме познаваш.
2 (B)Ти знаеш кога сядам и кога ставам,
Ти разбираш отдалече моите мисли.
3 Ти определяш кога да странствам и кога да почивам
и всички мои пътища са Ти известни.
4 Защото няма още дума на езика ми,
а Ти, Господи, я знаеш цялата.
5 Обграждаш ме от всички страни
и поставяш върху мене Своята ръка.
6 Чудно знание –
недостижимо е за мене, не мога да го достигна.
13 (A)Защото Ти си ме създал,
оформил си ме в утробата на моята майка.
14 Славя Те, защото удивително и чудесно съм създаден.
Чудни са Твоите дела
и душата ми превъзходно знае това.
15 Моите кости не са били скрити от Тебе,
когато съм бил създаден тайно,
бил съм образуван в дълбините на земята.
16 (B)Твоите очи видяха как произлязох
и в Твоята книга са записани
всичките определени за мене дни,
преди да съществува нито един от тях.
17 (C)Колко трудни за разбиране за мене са Твоите замисли, Боже,
колко са многобройни те!
18 (D)Ако ги преброя,
те са по-многобройни от пясъка.
Събудих се и все още съм с Тебе.
19 На другата сутрин те станаха рано и се поклониха благоговейно пред Господа. След това се завърнаха у дома си в Рама. Елкана спа с жена си Ана и Господ си спомни за нея. 20 Ана зачена и когато дойде време, роди син. Тя му даде име Самуил, понеже[a] от Господа го измоли.
Самуил, посветен на Господа
21 Когато мъжът ѝ Елкана отиде с целия си дом в Силом, за да принесе годишната жертва пред Господа и оброците си[b], 22 Ана не тръгна[c]. Тя каза на мъжа си: „Ще остана тук, докато детето бъде отбито и порасне. Тогава ще го заведа, за да се яви пред Господа и да остане там завинаги.“ 23 Нейният мъж Елкана ѝ отговори: „Прави, каквото смяташ за добре. Остани, докато го откърмиш; само Господ да утвърди думата[d].“ Така жена му остана и кърми сина си, докато го отби.
24 А когато го откърми, тя го взе със себе си заедно с едно тригодишно теле[e], една ефа брашно и мех с вино и отиде в дома Господен в Силом, макар че детето беше още малко. 25 [f] След като заклаха телето, [g] доведоха детето при Илий. 26 И каза: „Прощавай, господарю мой! Жива да бъде душата ти, господарю мой! Аз съм същата онази жена, която беше застанала тук при тебе и се молеше на Господа. 27 Молих се за това дете и Господ изпълни молбата, която отправих към Него.
Силата на Божията любов
31 (A)И тъй, ще добавим ли нещо към това? Ако Бог е на наша страна, кой може да е против нас? 32 (B)Нима Онзи, Който дори собствения Си Син не пощади, а Го отдаде за всички ни – няма да ни подари с Него и всичко друго? 33 (C)Кой ще обвини Божиите избраници? Никой, тях Бог ги оправдава! 34 (D)Кой ще ни осъди? Никой, защото за нас се застъпва Иисус Христос, Който умря, но и възкръсна, Който е отдясно на Бога. 35 Какво ще ни отлъчи от Божията[a] любов: скръб ли, притеснение или гонение, глад ли или голотия, опасност ли или меч? 36 (E)Както е писано: „Заради Тебе всеки ден ни умъртвяват; гледат на нас като на овце за клане.“ 37 Но над всичко това тържествуваме с победа чрез Онзи, Който ни обикна. 38 Защото аз съм уверен, че нито смърт, нито живот, нито ангели, нито началства, нито сили, нито настояще, нито бъдеще, 39 нито висините, нито дълбините, нито друго някакво творение ще може да ни отлъчи от Божията любов, която се прояви чрез Иисус Христос, нашия Господ.
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.