Revised Common Lectionary (Semicontinuous)
24 Господи, колко многобройни са делата Ти!
Всички тях Си създал с мъдрост;
земята е пълна с Твоите творения.
25 Ето това огромно и пространно море!
Там има безброй морски твари,
малки и големи живи същества.
26 Там плават кораби,
там е онзи левиатан[a], който си създал да се гмурка в него.
27 Всички те от Тебе очакват
да им дадеш храна навреме.
28 Даваш им и те я събират,
отваряш ръката Си и те се насищат изобилно.
29 (A)Скриваш лицето Си и те се ужасяват,
отнемаш диханието им и те умират,
и отново се връщат в пръстта.
30 Изпращаш Духа Си и те биват създадени.
Така обновяваш лицето на земята.
31 Славата на Господа да пребъдва за вечни времена!
Да се весели Господ за делата Си!
32 (B)Погледне ли към земята, тя се тресе;
допре ли се до планините, те димят.
33 (C)Ще пея на Господа, докато съм жив,
ще величая моя Бог, докато съществувам.
34 Нека Му бъде приятна моята песен;
ще се веселя в името на Господа.
35 Нека изчезнат грешниците от земята
и да няма вече нечестиви!
Величай, душо моя, Господа! Алилуя![a]
Вавилонската кула
11 По цялата земя имаше един език и един говор. 2 Когато хората потеглиха от Изток, те намериха равнина в земята Сенаар и се заселиха там. 3 И си рекоха един на друг: „Елате, нека направим тухли и да ги изпечем на огън.“ Така тухли им служеха за камъни, а смола – за вар. 4 Тогава те казаха: „Елате, нека си построим един град и кула с връх до небето и да си спечелим име, за да не се пръснем по цялата земя.“
5 Тогава Господ слезе да погледне града и кулата, които хората градяха. 6 И Господ рече: „Ето един народ са и всички имат един език, а такова нещо са започнали да правят; и няма да се откажат от това, което са замислили да извършат. 7 Нека слезем и да смесим езика им, така че никой да не разбира езика на другия.“ 8 И Господ ги разпръсна оттам по цялата земя; и те спряха да строят града. 9 (A)Затова му е дадено името Вавилон, защото Господ смеси езика на цялата земя и оттам Господ ги разпръсна по цялата земя.
Ние сме едно тяло, съставено от много части
12 (A)И както тялото е едно, а има много части и всички части на едното[a] тяло, макар и да са много, са едно тяло, така е и Христос. 13 (B)Защото всички ние сме кръстени чрез единия Дух, за да сме едно тяло – било юдеи или елини, било роби или свободни, и всички сме напоени от единия Дух. 14 Защото и тялото не се състои от една част, а от много. 15 Ако кракът рече: „Аз не съм ръка, значи не принадлежа към тялото“, нима затова той наистина не е от тялото? 16 И ако ухото рече: „Аз не съм око, значи не принадлежа към тялото“, нима затова то наистина не е от тялото? 17 Ако цялото тяло е око, къде ще е слухът? Ако цялото е ухо, къде ще е обонянието? 18 Но, ето Бог е наредил всяка една от частите в тялото така, както е пожелал. 19 И ако всички бяха само една част, къде щеше да е тялото? 20 А ето че частите са много, но тялото е едно. 21 Не може окото да каже на ръката: „Не ми трябваш!“, нито пък главата – на краката: „Не ми трябвате!“ 22 Напротив, онези части на тялото, които ни изглеждат по-слаби, са много по-нужни; 23 а които ни изглеждат, че не са толкова на почит в тялото, тях обграждаме с по-голямо внимание и частите, които са неблагоприлични у нас, са покривани по-грижливо, 24 докато благоприличните части у нас нямат нужда от това. Но Бог е разпределил така тялото, че на по-несъвършената му част е дал по-голяма чест, 25 за да няма разногласия в тялото, а частите му еднакво да се грижат една за друга. 26 И когато страда една част, заедно с нея страдат всички части или когато се прославя една част, заедно с нея се радват всички части. 27 (C)(D)Вие заедно сте Христово тяло, а поотделно сте Негови части.
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.