Revised Common Lectionary (Semicontinuous)
115 [a] Не нас, Господи, не нас,
а Своето име прослави
заради Своята милост, заради Своята вярност.
2 (A)Защо езичниците да казват:
„Къде е техният Бог?“
3 Нашият Бог е на небесата;
това, което желае, това прави.
4 (B)(C)(D)А техните идоли са от сребро и злато,
създадени са от човешки ръце.
5 Уста имат, но не говорят;
очи имат, но не виждат;
6 уши имат, но не чуват;
ноздри имат, но нямат обоняние;
7 ръце имат, но не пипат;
крака имат, но не ходят;
не издават звук с гърлото си.
8 Подобни на тях да бъдат онези, които ги правят,
и всички, които се надяват на тях.
9 (E)Израилю, уповавай се на Господа:
Той е ваша помощ и защита.
10 Доме Ааронов, уповавай се на Господа:
Той е ваша помощ и защита.
11 Вие, които имате страхопочитание пред Господа, уповавайте се на Господа:
Той е ваша помощ и защита.
12 Господ ни помни, благославя,
благославя Израилевия дом,
благославя Аароновия дом;
13 благославя онези, малки и големи,
които имат страхопочитание пред Господа.
14 (F)Да ви даде Господ все повече и повече,
на вас и на вашите потомци.
15 Благословени сте вие от Господа,
Който сътвори небето и земята.
16 (G)Небето принадлежи на Господа,
а земята Той определи за хората.
17 (H)Мъртвите няма да възхвалят Господа,
нито тези, които слизат в страната на мълчанието,
18 а ние ще благославяме Господа
отсега и за вечни времена. Алилуя.
5 А по време на вечерната жертва се отърсих от своето вцепенение и с раздрани дрехи паднах на колене, прострях ръце към Господа, своя Бог, 6 с думите:
„Боже мой, страхувам се, обзет от срам, да се изправя пред Тебе, Боже мой, защото потънахме в беззакония, а вината ни достигна небесата. 7 От времето на нашите прадеди до днес вината ни е голяма и поради нашите беззакония ние, царете ни и свещениците ни бяхме предадени във властта на чуждоземни царе, на меч, плен, ограбване и унижение, както е сега. 8 И ето за много малко време Господ, нашият Бог, ни дарява с милост, за да останат от нас неколцина оцелели и да се утвърдим на святото Му място. Нашият Бог просветли очите ни и ни даде малко отдих в робството ни. 9 Ние сме роби, но и в робството ни нашият Бог не ни изостави. Той е причина персийските царе да проявят милост към нас и ни съживи, за да издигнем дома на нашия Бог, да го възстановим от руините му и да намерим сигурност в Юдея и в Йерусалим.
10 Но сега какво да кажем, Боже наш, след това, което се случи? Защото ние отстъпихме от Твоите заповеди, 11 (A)които ни даде чрез Своите слуги, пророците, като каза: ‘Земята, която отивате да завладеете, е нечиста земя. Тя е осквернена от мерзостите на народите, които я населяват. Техните скверни идоли са я изпълнили открай докрай. 12 (B)Затова не давайте дъщерите си на синовете им и не взимайте техните дъщери за синовете си. Не спомагайте никога за техния мир и благоденствие, ако искате да се утвърдите и да се прехранвате с благата на тази земя и да я предадете на синовете си като наследство за вечни времена.’ 13 И след всичко, което ни сполетя заради нашите беззакония и голямата ни вина – макар че Ти, Боже, се смили и не ни наказа строго за греховете ни и ни даде такова избавление, – 14 отново ли ще нарушаваме Твоите заповеди и ще се сродяваме с тези народи, отдали се на идолопоклонство? Трябва ли Твоят гняв към нас докрай да ни погуби, за да не оцелее никой и да няма никакво спасение! 15 Господи, Боже на Израил! Ти си праведен, защото ни позволи да оцелеем до днес. Ето ние стоим пред Тебе със своята вина, защото след всичко, което извършихме, ние не можем да се изправим молитвено пред Тебе.“
Скръбта ще се обърне в радост
16 (A)Още малко и няма да Ме виждате. И след още малко пак ще Ме видите, защото отивам при Отец[a].“ 17 Тогава някои от учениците Му се питаха помежду си: „Какво означава това, което ни каза: ‘Още малко и няма да Ме виждате. И след още малко пак ще Ме видите, защото отивам при Отец’?“ 18 И си говореха: „Какво означава казаното: ‘Още малко’? Не знаем какво говори.“
19 Иисус разбра, че те искат да Го попитат, и им рече: „За това ли се питате помежду си, което казах: ‘Още малко и няма да Ме виждате. И след още малко пак ще Ме видите?’ 20 Истината, истината ви казвам: вие ще плачете и ще ридаете, а светът ще се радва. Вие ще се наскърбите, но скръбта ви ще се обърне в радост. 21 Жената, когато ражда, има болки, защото е дошъл часът ѝ. Но след като роди детето, от радост не помни вече мъките, защото се е родил човек на света. 22 (B)Така и вие сега сте изпълнени със скръб. Но Аз пак ще ви видя и ще се зарадват сърцата ви, и вашата радост никой няма да ви я отнеме.
23 (C)В този ден вие няма да Ме питате за нищо. Истината, истината ви казвам: каквото и да поискате от Отец в Мое име, Той ще ви даде. 24 (D)Досега нищо не сте искали в Мое име. Искайте и ще получите, за да бъде радостта ви пълна.
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.