Revised Common Lectionary (Semicontinuous)

Самех

Айн

^6 (A)Когато се връщаха след Давидовата победа над филистимеца, жените от всички израилски градове излизаха с песни и хора да срещнат цар Саул с тимпани, с радостен вик и цимбали. ^7 (B)И жените, които танцуваха и пееха, и казваха: „Саул уби хиляди, а Давид – десетки хиляди.“ ⁸ Тогава Саул се разгневи много. Тези думи му бяха неприятни и каза: „На Давид дадоха десетки хиляди, а на мене дадоха хиляди. Не му достига само царска власт.“ ⁹ И от този ден Саул гледаше Давид подозрително.

^10 (C)На следващия ден върху Саул дойде зъл дух от Бога и той буйстваше в дома си. А Давид свиреше с ръка на арфа, както всеки ден. Саул държеше копие в ръка. ¹¹ И Саул хвърли копието, като си помисли: „Ще прикова Давид към стената.“ Но Давид го отбягна на два пъти. ¹² Тогава Саул започна да се бои от Давид, понеже Господ беше с Давид, а от Саул се отдръпна. ¹³ И Саул отстрани Давид от себе си и го постави за хилядник. Така Давид потегляше и влизаше в битка пред хората си. ^14 (D)И Давид беше благоразумен във всичките си дела и Господ беше с него. ¹⁵ Когато Саул видя, че той беше твърде разумен, започна да се страхува от него още повече. ^16 (E)А цял Израил и Юдея обичаха Давид, защото той ги водеше в битка и ги връщаше.

¹⁷ И Саул каза на Давид: „Ето по-голямата ми дъщеря Мерова. Ще ти я дам за жена. Само бъди ми храбър и води войните Господни!“ Саул си казваше: „Нека ръката ми да не се вдигне срещу него, но ръката на филистимците да бъде срещу него.“ ¹⁸ Но Давид каза на Саул: „Кой съм аз? И какви са моят живот, моето семейство и родът на моя баща, за да стана царски зет?“ ¹⁹ Когато настъпи време Сауловата дъщеря Мерова да бъде дадена на Давид, тя беше дадена за жена на Адриел от Мехола.

²⁰ Обаче другата Саулова дъщеря Мелхола обичаше Давид. И когато съобщиха това на Саул, стана му приятно. ²¹ И Саул си каза: „Ще му я дам, за да му бъде примка и ръката на филистимците да бъде против него.“ Тогава Саул за втори път рече на Давид: „Ти може да ми станеш зет.“ ²² И Саул заповяда на служителите си: „Говорете тайно на Давид и кажете: ‘Ето ти се понрави на царя и всичките му служители те обичат. Хайде, стани зет на царя.’“ ²³ И служителите на Саул говореха на Давид на ухо всички тези думи. А Давид попита: „Може ли един обикновен в очите ви мъж да стане царски зет? Аз съм беден и незначителен човек.“

²⁴ Тогава служителите известиха на Саул, казвайки: „Ето какво казва Давид.“ ²⁵ Тогава Саул рече: „Така кажете на Давид: ‘Царят не желае друг брачен откуп освен сто филистимски краекожия като възмездие спрямо царските врагове.’“ Саул мислеше всъщност Давид да падне в ръцете на филистимците. ²⁶ Когато неговите служители съобщиха на Давид тези думи, стори му се правилно да стане зет на царя. Още не бяха изминали определените дни, ²⁷ Давид стана и тръгна, той и мъжете му, и уби двеста души филистимци. И Давид донесе краекожията им и ги представи на царя в пълен брой, за да стане зет на царя. И Саул му даде дъщеря си Мелхола за жена. ²⁸ Когато Саул видя и разбра, че Господ е с Давид, а Сауловата дъщеря Мелхола го обича, ²⁹ Саул започна да се бои от Давид още повече. Така Саул стана враг на Давид завинаги.

³⁰ А филистимските военачалници тръгнаха да се сражават и от излизането им на бой Давид често действаше по-съобразително от всички Саулови служители и неговото име се прослави твърде много.

Морска буря

¹³ И като задуха лек южен вятър, те помислиха, че са успели в намерението си, вдигнаха котва и заплаваха край брега на Крит. ¹⁴ Скоро обаче откъм острова се вдигна бурен вятър, наричан евроклидон^[a]. ¹⁵ Корабът бе тъй грабнат, че не можеше да устои на вятъра, и ние се оставихме да ни носят вълните. ¹⁶ И понесени зад едно островче, наричано Клавда^[b], едва можахме да удържим спасителната лодка. ¹⁷ След като я вдигнаха, използваха въжета, за да опашат кораба отдолу. А понеже се бояха да не заседнат при Сирта, свиха платната и тъй се носеха. ¹⁸ На другия ден бяхме силно тласкани от бурята и започнаха да изхвърлят товара. ¹⁹ А на третия ние сами с ръцете си изхвърлихме корабните принадлежности. ²⁰ Но понеже доста дни не се виждаше нито слънце, нито звезди, а и бушуваше силна буря, вече изчезваше всяка надежда да се спасим.

^21 (A)След като дълго време не бяха яли, Павел застана сред тях и каза: „Братя! Трябваше да ме послушате и да не тръгваме от Крит. Тогава щяхме да избегнем тези опасности и щети. ²² А сега ви съветвам да запазите спокойствие, защото никой от вас няма да загине, а само корабът. ^23 (B)Нощес ми се яви ангел от Бога, на Когото принадлежа и на Когото служа, ²⁴ и каза: ‘Не бой се, Павле, ти трябва да застанеш пред императора. И ето Господ ти подари всички тези, които плават с тебе.’ ²⁵ Затова, братя, запазете спокойствие, защото вярвам на Бога, че ще стане тъй, както ми бе речено. ²⁶ Ние трябва да бъдем изхвърлени на някой остров.“

²⁷ Когато вече четиринадесета нощ се носехме по Адриатическо море^[c], към полунощ моряците усетиха, че се приближават до някаква земя. ²⁸ Измериха дълбочината и откриха, че е двадесет разтега. Отидоха малко по-нататък, измериха пак и откриха петнадесет разтега. ²⁹ И понеже се бояха да не се натъкнат на скалисти места, хвърлиха откъм кърмата четири котви и се молеха да съмне. ³⁰ Но когато моряците под предлог, че ще спускат котва откъм носа, спуснаха спасителната лодка в морето и поискаха да избягат от кораба, ³¹ Павел каза на стотника и на войниците: „Ако те не останат на кораба, вие не можете да се спасите.“ ³² Тогава войниците отрязаха въжетата на лодката и я оставиха да падне в морето.

^33 (C)Докато чакаха да се разсъмне, Павел прикани всички да си вземат нещо за ядене с думите: „Днес е четиринадесетият ден, откакто стоите гладни в очакване, без да сте хапнали. ^34 (D)Затова ви моля да си хапнете нещо, това ще запази живота ви. Защото на нито един от вас и косъм няма да падне от главата.“ ³⁵ Като каза това, взе хляб, благодари на Бога пред всички, разчупи го и започна да яде. ³⁶ Тогава всички се успокоиха и също ядоха. ³⁷ А общо на кораба бяхме двеста седемдесет и шест души. ³⁸ И като се нахраниха, изхвърлиха житото в морето, за да олекне корабът.