Revised Common Lectionary (Semicontinuous)

124 (По слав. 123). Давидова песен на възкачванията. Ако не беше Господ с нас, (Нека рече сега Израил),

² Ако не беше Господ с нас, Когато се надигнаха човеци против нас,

³ Тогава те биха ни погълнали живи, Когато яростта им пламтеше против нас, -

⁴ Тогава водите биха ни потопили, Пороят би преминал върху душата ни, -

⁵ Тогава надигнатите води Биха преминали върху душата ни.

⁶ Благословен да е Господ, Който не ни предаде в зъбите им като лов!

⁷ Душата ни се избави като птица от примката на ловците; Примката се строши, и ние се избавихме.

⁸ Помощта ни е в името на Господа, Който направи небето и земята.

²⁹ Още им заръча, като им каза: Аз се прибирам при людете си; погребете ме с бащите ми в пещерата, която е в нивата на хетееца Ефрона.

³⁰ В пещерата, която е в нивата Махпелах, която е срещу Мамврий в Ханаанската земя, която <пещера> Авраам купи заедно с нивата от хетееца Ефрона за собствено гробище.

³¹ Там погребаха Авраама и жена му Сара; там погребаха Исаака и жена му Ревека; и там погребах аз Лия.

³² Нивата и пещерата, която е в нея, бяха купени от хетейците.

³³ А като свърши Яков поръчките към синовете си, притегли нозете си в леглото и издъхна, и се прибра при людете си.

50 Тогава Иосиф падна на лицето на баща си, плака върху него, и го целува.

² И Иосиф заповяда на служащите нему лекари да балсамират баща му; и лекарите балсамираха Израиля,

³ като <работиха> над него напълно четиридесет дена; защото толкова е пълното време за балсамиране; и египтяните го оплакваха седемдесет дена.

⁴ И като преминаха дните на жалейката за него, Иосиф говори на Фараоновия дом, казвайки: Ако съм придобил вашето благоволение, говорете, моля ви се, в ушите на Фараона, и речете:

⁵ Баща ми ме закле, като каза: Виж, аз умирам; в гроба, който си приготвих в Ханаанската земя, там да ме погребеш. Сега, прочее, нека отида, моля, да погреба баща си; и ще се върна.

⁶ А рече Фараон: Иди, погреби баща си, според както те е заклел.

⁷ И така, Иосиф отиде да погребе баща си; и с него отидоха всичките служители на Фараона, старейшините на дома му, и всичките старейшини на Египетската земя,

⁸ също и целият дом на Иосифа, братята му, и бащиният му дом; само челядите си, стадата си и добитъка си оставиха в Гесенската земя.

⁹ Отидоха с него и колесници и конници, тъй че стана много голямо шествие.

¹⁰ И когато пристигнаха до Атадовото гумно, което е оттатък {Вероятно: на запад от.} Иордан, там ридаха твърде много и силно; и <Иосиф> направи за баща си седмодневна жалейка.

¹¹ А ханаанците, тамошните жители, като видяха жалейката при Атадовото гумно, рекоха: египтяните имат голяма жалейка; затова, <мястото>, което е оттатък Иордан, се наименува Авел-мисраим {Т. Е., Египетско ридание.}.

¹² Тогава синовете на <Израиля> му сториха, според както им беше заповядал;

¹³ защото синовете му го пренесоха в Ханаанската земя и го погребаха в пещерата на нивата Махпелах, срещу Мамврий, която <пещера> Авраам купи заедно с нивата за собствено гробище от хетееца Ефрон.

¹⁴ И Иосиф, като погреба баща си, върна се в Египет, той и братята му и всички, които бяха отишли с него да погребат баща му.

¹² Защото не смеем да считаме или да сравняваме себе си с някои от ония, които препоръчват сами себе си; но те, като мерят себе си със себе си, и като сравняват себе си със себе си, не постъпват разумно.

¹³ А ние няма да се похвалим <с това, което> е вън от мярката ни, но според мярката на областта, която Бог ни е определил, като мярка, която да достигне дори до вас.

¹⁴ Защото ние не се простираме чрезмерно, като че ли не сме достигнали до вас; защото ние първи достигнахме до вас с Христовото благовестие.

¹⁵ И не се хвалим <с това, което е> вън от мярката ни, <то ест>, с чужди трудове, но имаме надежда, че с растенето на вярата ви, ние ще имаме по-голяма област <за работа> между вас, и то премного,

¹⁶ така щото да проповядваме благовестието и от вас по-нататък, а не да се хвалим с готовото в чужда област.

¹⁷ А който се хвали, с Господа да се хвали.

¹⁸ Защото не е одобрен тоя, който сам себе си препоръчва, но тоя, когото Господ препоръчва.