Revised Common Lectionary (Semicontinuous)

^8 (A)И Господ отправи слово към него: ^9 (B)„Стани, тръгни за Сарепта Сидонска и там живей. Аз заповядах там на една жена вдовица да те храни.“ ¹⁰ И той стана и тръгна за Сарепта. Когато дойде при градските порти, ето там имаше една вдовица, която събираше дърва. Той я извика, казвайки: „Донеси ми малко вода в съд да пия.“ ¹¹ Тя отиде, за да вземе, а той извика към нея: „Донеси ми и къс хляб в ръката си.“ ¹² А тя отговори: „Жив е Господ, твоят Бог, нямам никакъв изпечен хляб освен шепа брашно в делвата и малко маслиново масло в гърненцето. Аз ще взема две дръвчета, ще отида и ще приготвя за себе си и за сина ми. Ще го изядем и ще умрем.“ ¹³ А Илия ѝ каза: „Не се бой. Иди в дома си и направи, както казах, но по-напред ми омеси малка прясна питка от това, което имаш, и ми я донеси, а после направи за себе си и за сина си, ¹⁴ защото така казва Господ, Израилевият Бог: ‘Делвата с брашното няма да се свърши, нито маслиновото масло в гърненцето ще намалява до деня, в който Господ ще даде дъжд в страната’.“ ¹⁵ Тя стана и направи, както ѝ каза Илия – и тя, и той, и домът ѝ се изхранваха много дни. ¹⁶ Брашното в делвата не се свършваше и маслиновото масло в гърненцето не намаляваше според словото, което Господ изрече чрез Илия.

^17 (A)След това се разболя синът на тази жена, домакинята, и болестта му беше толкова тежка, че той почти престана да диша. ¹⁸ Тогава тя попита Илия: „Какво общо имаш с мене, Божий човече? Дошъл си да ми припомниш греховете и да умъртвиш сина ми ли?“ ¹⁹ А той ѝ отвърна: „Дай ми сина си!“ И като го взе от ръцете ѝ, отнесе го в горницата, където живееше, и го сложи на леглото си. ²⁰ Тогава викна към Господа: „Господи, Боже мой, ще направиш ли зло на вдовицата, при която пребивавам, като погубиш сина ѝ?“ ^21 (B)После се наведе три пъти върху детето и се обърна към Господа, казвайки: „Господи, Боже мой, нека животът на това дете се върне у него!“ ²² И Господ се вслуша в гласа на Илия, върна живота на момчето у него и то оживя. ^23 (C)Илия взе момчето, свали го от горницата в дома и го даде на майка му. Тогава Илия каза: „Погледни, синът ти е жив.“ ²⁴ А жената каза на Илия: „Сега вече узнах, че си Божий човек и че словото Господне в твоите уста е истинско.“

Възхвала на Бога Спасител

¹¹ Известявам ви, братя, че благовестието, което аз благовестих, не е човешко дело, ¹² защото аз нито го приех, нито го научих от човек, а чрез откровение на Иисус Христос. ^13 (A)Слушали сте за моето поведение някога в юдейството: твърде много преследвах Божията църква и я разрушавах. ¹⁴ И преуспявах в юдейството повече от мнозина мои връстници в народа ми, защото с голяма ревност се придържах към преданията на моите предци. ^15 (B)А когато Бог, Който ме избра от утробата на майка ми и ме призова чрез Своята благодат, благоволи ^16 (C)да ми открие Своя Син, за да благовестя за Него сред езичниците, аз не се посъветвах веднага с никого, ¹⁷ нито отидох в Йерусалим при онези, които преди мене бяха апостоли, а заминах за Арабия и пак се върнах в Дамаск. ^18 (D)По-късно, след три години, отидох в Йерусалим да се видя с Петър^[a] и прекарах у него петнадесет дена. ^19 (E)Не видях друг от апостолите освен Яков – Господния брат. ^20 (F)А за това, което ви пиша, ето пред Бога казвам, че не лъжа. ²¹ След това отидох в областите на Сирия и Киликия. ²² Не бях познат лично на Христовите църкви в Юдея, ²³ а само бяха слушали: „Онзи, който някога ни преследваше, сега проповядва вярата, която преди искаше да заличи.“ ²⁴ И прославяха Бога заради мене.

Възкресяване на сина на вдовицата от Наин

¹¹ На другия ден Иисус се отправи към един град, наречен Наин. С Него вървяха мнозина от учениците Му и много народ. ¹² А когато се приближи до градските порти, тъкмо изнасяха мъртвец, едничък син на майка си, а тя беше вдовица; с нея вървяха и много хора от града. ¹³ Когато Господ видя вдовицата, смили се над нея и ѝ рече: „Не плачи!“ ¹⁴ След това се приближи и се допря до носилката, носачите спряха и Той рече: „Момче, на тебе говоря, стани!“ ^15 (A)Мъртвецът се надигна, седна и започна да говори, тогава Иисус го предаде на майка му. ¹⁶ И страх обзе всички, те славеха Бога и казваха: „Велик пророк се яви сред нас. Бог посети Своя народ.“ ¹⁷ И тези думи за Него се разнесоха по цяла Юдея и околностите ѝ.