Revised Common Lectionary (Semicontinuous)

135 (По слав. 134). Алилуя. Хвалете името Господно. Хвалете <Го>, вие слуги Господни,

² Които престоявате в дома Господен, В дворовете на дома на нашия Бог.

³ Хвалете Господа, защото е благ Господ, Пейте хваления на името Му, защото това е угодно.

⁴ Защото Господ избра Якова за Себе Си, Израиля за Свое собствено притежание.

⁵ Защото аз познах, че Господ е велик, И че нашият Господ е над всичките богове.

⁶ Господ прави всичко що Му е угодно На небето и на земята, в моретата и във всичките бездни.

⁷ Повдига пари от краищата на земята, Прави светкавици за дъжда, Изважда ветрове из съкровищниците Си.

⁸ <Той е> Който порази египетските първородни И на човек и на животно.

⁹ Изпрати знамения и чудеса всред тебе, Египте, Върху Фараона и върху всичките му слуги.

¹⁰ <Той е>, Който порази големи народи И изби силни царе.

¹¹ Аморейския цар Сион, И васанския цар Ог, И всичките ханаански царства -

¹² И даде земята им в наследство, Наследство на людете Си Израил.

¹³ Името Ти, Господи, <пребъдва> до века, Споменът Ти, Господи, из род в род.

¹⁴ Защото Господ ще съди людете Си, И ще се покае за <скърбите на> слугите Си.

¹⁵ Идолите на народите са сребро и злато, Направа на човешки ръце.

¹⁶ Уста имат, но не говорят; Очи имат, но не виждат;

¹⁷ Уши имат, но не чуват; Нито има дишане в устата им.

¹⁸ Подобни на тях ще станат ония, които ги правят, Както и всеки, който уповава на тях.

¹⁹ Доме Израилев, благославяйте Господа; Доме Ааронов, благославяйте Господа;

²⁰ Доме Левиев, благославяйте Господа; Вие, които се боите от Господа, благославяйте Господа;

²¹ Благословен да бъде от Сион Господ, Който обитава в Ерусалим. Алилуия.

14 Тогава дойдоха при мене и някои от Израилевите старейшини та седнаха пред мене.

² И Господното слово дойде към мене и рече:

³ Сине човешки, тия мъже прегърнаха идолите си в сърцата си, и туриха беззаконието си като препънка пред лицето си; бива ли да се допитват тия до Мене?

⁴ Затова говори им като им речеш: Така казва Господ Иеова: На всекиго от Израилевия дом, който прегърне идолите си в сърцето си, и тури беззаконието си като препънка пред лицето си, и дойде при пророка, Аз Господ ще му отговоря както подобава според многото му идоли,

⁵ за да хвана Израилевия дом за самото им сърце, понеже те всички станаха чужди за Мене чрез идолите си.

⁶ Затова кажи на Израилевия дом: Така казва Господ Иеова: Покайте се, отвърнете се от идолите си, да! отвърнете лицата си от всичките си мерзости.

⁷ Защото на всекиго от Израилевия дом, или от чужденците, които пришелствуват в Израиля, който стане чужд за Мене, като прегърне идолите си в сърцето си, и тури беззаконието си като препънка пред лицето си, и дойде при пророка за да се допита до Мене чрез него, Аз Господ ще му отговоря непосредствено от Себе Си;

⁸ защото ще насоча лицето Си против такъв човек, ще го направя за учудване, за знамение и поговорка, и ще го отсека отсред людете Си; и ще познаете, че Аз съм Господ.

⁹ И ако би се подмамил пророкът да проговори дума, Аз Господ подмамих този пророк; и ще простра ръката Си върху него та ще го изтребя отсред людете Си Израиля.

¹⁰ И ще понесат наказанието на беззаконието си, (наказанието на пророка ще бъде като наказанието на онзи, който би се допитвал <чрез него>),

¹¹ за да не блуждае вече Израилевият дом от Мене, нито да се оскверняват вече с всичките си престъпления, но да бъдат Мои люде, и Аз да бъда техен Бог, казва Господ Иеова.

3 <Един ден>, когато Петър и Иоан отиваха в храма в деветия час, часът на молитвата,

² <някои> носеха един човек куц от рождението си. Него слагаха всеки ден при тъй наречените Красни врата на храма, да проси милостиня от ония, които влизаха в храма.

³ Той, като видя Петра и Иоана, когато щяха да влязат в храма, попроси да му се даде милостиня.

⁴ А Петър, с Иоана, се взря в него и рече: Погледни ни.

⁵ И той внимаваше на тях, като очакваше да получи нещо от тях.

⁶ Но Петър рече: Сребро и злато аз нямам; но каквото имам, това ти давам; в името на Исуса Христа Назарянина, [стани и] ходи.

⁷ И като го хвана за дясната ръка, дигна го; и на часа нозете и глезените му добиха сила.

⁸ И той като скочи, изправи се и проходи; и влезе с тях в храма та ходеше и скачаше и славеше Бога.

⁹ И всичките люде го видяха да ходи и да слави Бога,

¹⁰ и познаха го, че беше същият, който седеше за милостиня при Красната порта на храма; и изпълниха се с учудване и удивление за това, което беше станало с него.