Revised Common Lectionary (Complementary)
127 (По слав. 126). Соломонова песен на възкачванията. Ако Господ не съгради дома, Напразно се трудят зидарите; Ако Господ не опази града, Напразно бди стражарят.
2 Безполезно е за вас да ставате рано, да лягате толкоз късно, И да ядете хляба на труда, Тъй като с в сън Господ дава на Възлюбения Си.
3 Ето, наследство от Господа са чадата, И награда от него е плодът на утробата.
4 Както са стрелите в ръката на силния, Така са чадата на младостта.
5 Блазе на оня човек, Който е напълнил тула си с тях! Такива няма да се посрамят, Когато говорят с неприятелите си в градската порта.
16 Видях още под слънцето Мястото на съда, а там беззаконието, - И мястото на правдата, а там неправдата.
17 Рекох в сърцето си: Бог ще съди праведния и нечестивия; Защото има време у Него за всяко нещо и за всяко дело.
18 Рекох в сърцето си относно човешките чада, Че това е, за да ги опита Бог, И за да видят те, че в себе си са като животни.
19 Защото каквото постига човешките чада Постига и животните; една участ имат; Както умира единия, така умира и другото; Да! един дух имат всичките; И човек не превъзхожда в нищо животното, Защото всичко е суета.
20 Всички отиват в едно място; Всички са от пръстта, и всички се връщат в пръстта.
21 Кой знае духът на човешките чада, че възлиза горе, И духът на животното, че слиза долу на земята?
22 Видях прочее, че за човека няма по-добро, Освен да се радва в делата си; Защото това е делът му; Понеже кой ще го възвърне надире, за да види Онова, което ще бъде подир него?
4 Тогава, като изново размишлявах Всичките угнетения, които стават под слънцето, И видях сълзите на угнетяваните, че нямаше за тях утешител, И че силата беше в ръката на ония, които ги угнетяваха, А за тях нямаше утешител,
2 За това аз ублажавах умрелите, които са вече умрели, Повече от живите, които са още живи;
3 А по-щастлив и от двамата считах оня, който не е бил още, Който не е видял лошите дела, които стават под слънцето.
4 Тогава видях всеки труд и всяко сполучливо дело, Че поради него човек бива завиждан от ближния си. И това е суета и гонене на вятър.
5 Безумният сгъва ръцете си И яде своята си плът,
6 И казва: По-добре една пълна шепа със спокойствие, Отколкото две пълни шепи с труд и с гонене на вятър.
7 Тогава изново видях само суета под слънцето.
8 Има такъв, който е самичък, който няма другар, Да! Няма нито син, нито брат; Но пак няма край на многото му труд, Нито се насища окото му с богатство; И той не дума: За кого, прочее, се трудя аз И лишавам душата си от благо? И това е суета и тежък труд.
2 Постоянствувайте в молитва, и бдете в нея с благодарение.
3 Молете се още и за нас, да ни отвори Бог вратата за словото, тъй щото да говоря тайната, която е в Христа, за която съм и в окови,
4 да я изявя така, както трябва да говоря.
5 Обхождайте се мъдро към външните, като изкупувате благоговолението.
6 Това, което говорите, да бъде винаги с благодат подправено със сол, за да знаете как трябва да отговаряте на всекиго.