Revised Common Lectionary (Complementary)

127 (По слав. 126). Соломонова песен на възкачванията. Ако Господ не съгради дома, Напразно се трудят зидарите; Ако Господ не опази града, Напразно бди стражарят.

² Безполезно е за вас да ставате рано, да лягате толкоз късно, И да ядете хляба на труда, <Тъй като и> в сън <Господ> дава на Възлюбения Си.

³ Ето, наследство от Господа са чадата, И награда <от него е> плодът на утробата.

⁴ Както са стрелите в ръката на силния, Така са чадата на младостта.

⁵ Блазе на оня човек, Който е напълнил тула си с тях! <Такива> няма да се посрамят, Когато говорят с неприятелите си в <градската> порта.

2 Аз рекох на сърцето си: Ела сега, да те опитам с веселба, Затова се наслаждавай с благо; И, ето, и това беше суета.

² Рекох за смеха: Лудост е, - И за веселбата: Що ползува тя?

³ Намислих в сърцето си да веселя плътта си с вино, Докато сърцето ми още се управляваше от мъдростта, И да усвоя безумието докле видя какво е добре да вършат човешките чада Под небето през всичките дни на живота си.

⁴ Направих си големи работи; Съградих си къщи; насадих си лозя;

⁵ Направих си градини и садове, И насадих в тях всякакви плодни дървета;

⁶ Направих си водоеми, за да поя от тях Насаденият с дървета лес;

⁷ Придобих слуги и слугини, И имах слуги родени в дома ми; Имах още добитък и стада Повече от всички, които са били преди мене в Ерусалим;

⁸ Събрах си и сребро, и злато, И особените скъпоценности на царете и на областите; Набавих си певци и певици, И насладите на човешките чада - Наложници твърде много.

⁹ Така станах велик и уголемих се Повече от всички, които са били преди мене в Ерусалим; Още и мъдростта ми си остана в мене.

¹⁰ И от всичко, което пожелаха очите ми, Нищо не им отрекох; Не спрях сърцето си от никаква веселба; Защото сърцето ми се радваше във всичките ми трудове, И това беше делът ми от всичкия ми труд.

¹¹ Тогава разгледах всичките дела, Които бяха извършили ръцете ми, И труда в който бях се трудил; И, ето всичко беше суета и гонене на вятър, И нямаше полза под слънцето.

¹² И обърнах се да разгледам Мъдростта, и лудостта, и безумието, Защото що <може да стори> човек, който е дошъл подир царя Относно това, което е вече сторено?

¹³ Тогава видях, че мъдростта превъзхожда безумието, Както светлината превъзхожда тъмнината.

¹⁴ На мъдрия очите са в главата му, А безумният ходи в тъмнина; Обаче аз познах още, че една участ Постига всички тях.

¹⁵ Тогава рекох в сърцето си: Каквото постига безумния Това ще постигне и мене; Защо, прочее, бях аз по-мъдър? За туй рекох в сърцето си, Че и това е суета.

¹⁶ Защото както на безумния така и на мъдрия, Не остава вечно паметта му, Понеже в идните дни всичко ще е вече забравено; И как умира мъдрият? - Както и безумният.

¹⁷ Затова намразих живота, Защото тежки ми <се видяха> делата, които стават под слънцето; Понеже всичко е суета и гонене на вятър.

¹⁸ Жени подчинявайте се на мъжете си, както прилича в Господа.

¹⁹ Мъже, любете жените си и не се огорчавайте против тях.

²⁰ Деца, покорявайте се на родителите си във всичко, защото това е угодно на Господа.

²¹ Бащи, не дразнете децата си, за да не се обезсърчават.

²² Слуги, покорявайте се във всичко на господарите си по плът, <като работите> не за очи като човекоугодници, но със сърдечна простота, боейки се от Господа.

²³ Каквото и да вършите, работете от сърце, като на Господа, а не като на човеци;

²⁴ понеже знаете, че за награда от Господа ще получите наследството. Слугувайте на Господа Христа.

²⁵ Защото, който струва неправда, ще получи обратно неправдата си, и то без лицеприятие.

4 Господари, отдавайте на слугите си безпристрастно това, което е справедливо, като знаете, че и вие имате Господар на небесата.