Revised Common Lectionary (Complementary)

23 (По слав. 22). Давидов псалом. Господ е Пастир мой; Няма да остана в нужда.

² На зелени пасбища ме успокоява; При тихи води ме завежда.

³ Освежава душата ми; Води ме през прави пътеки заради името Си.

⁴ Да! и в долината на мрачната сянка ако ходя Няма да се уплаша от зло; Защото Ти си с мене; Твоят жезъл и Твоята тояга, те ме утешават.

⁵ Приготвяш пред мене трапеза в присъствието на неприятелите ми, Помазал си с миро главата ми; чашата ми се прелива.

⁶ Наистина благост и милост ще ме следват През всичките дни на живота ми; И аз ще живея за винаги в дома Господен.

²² И рече Самуил: Всеизгарянията и жертвите угодни ли са тъй Господу, както слушането Господния глас? Ето, послушанието е по-приемливо от жертвата, и покорността - от тлъстината на овни.

²³ Защото непокорността е като греха на чародейството, и упорството като нечестието и идолопоклонството. Понеже ти отхвърли словото на Господа, то и Той отхвърли тебе да не си цар.

²⁴ Тогава Саул каза на Самуила: Съгреших; защото престъпих Господното повеление и твоите думи, понеже се убоях от людете и послушах техния глас.

²⁵ Сега, прочее, прости, моля, съгрешението ми, и върни се с мене, за да се поклоня Господу.

²⁶ А Самуил каза на Саула: Няма да се върна с тебе, защото ти отхвърли Господното слово, и Господ отхвърли тебе, да не бъдеш цар над Израиля.

²⁷ И като се обърна Самуил да си отиде, той хвана полата на мантията му, и тя се раздра.

²⁸ И рече му Самуил: Господ откъсна днес Израилевото царство от тебе и го даде на един твой ближен, който е по-добър от тебе.

²⁹ Па и Силният Израилев няма да излъже, нито да се разкае; защото Той не е човек та да се разкайва.

³⁰ А той каза: Съгреших; но сега стори ми чест, моля пред старейшините на людете ми и пред Израиля, и върни се с мене, за да се поклоня на Господа твоя Бог.

³¹ И тъй, Самуил се върна <и отиде> след Саула; и Саул се поклони на Господа.

5 И тъй, бивайте подражатели на Бога, като възлюбени чада;

² и ходете в любов, както и Христос ви възлюби и предаде Себе Си за нас принос и жертва на Бога за благоуханна миризма.

³ А блудство и всякаква нечистота или сребролюбие да не се даже споменават между вас, както прилича на светии;

⁴ нито срамотни или празни приказки, нито подигравки, които са неприлични <неща>, но по-добре благодарение.

⁵ Защото добре знаете това, че никой блудник, или нечист, или сребролюбец, (който е идолопоклонник), няма наследство в царството на Христа и Бога.

⁶ Никой да ви не мами с празни думи; понеже поради тия неща иде Божият гняв върху синовете на непокорството.

⁷ И тъй, не бивайте съучастници на тях.

⁸ Тъй като някога си бяхте тъмнина, а сега сте светлина в Господа, обхождайте се като чада на светлината;

⁹ (защото плодът на светлината се състои във всичко що е благо, право и истинно).