Revised Common Lectionary (Complementary)
126 (По слав. 125). Песен на възкачванията. Когато Господ възвръщаше сионовите пленници, Ние бяхме като ония, които сънуват.
2 Тогава се изпълниха устата ни със смях И езикът ни с пеене; Тогава казаха между народите: Велики неща извърши за тях Господ.
3 Господ извърши велики неща за нас, <От които> се изпълниха с радост.
4 Върни, Господи, пленниците ни Като потоците в южните <страни>.
5 Ония, които сеят със сълзи, С радост ще пожънат.
6 Оня, който излиза с плач, Когато носи мярата семе, Той непременно с радост ще се върне Носейки снопите си.
2 Господи, чух вестта за Тебе и се убоях. Господи, оживявай делото Си всред годините, Всред годините го изявявай. В гнева <Си> помни милостта.
3 Бог дойде от Теман, И Светият от хълма Фаран. (Села.) Славата му покри небето, И земята бе пълна с хваление към Него.
4 Сиянието Му бе като светлината; Лъчи се издаваха из страната Му; И там бе скривалището на силата Му.
5 Пред Него вървеше морът, И мълнии излизаха под нозете Му.
6 Той застана и разклати земята, Погледна и направи народите да треперят; И вечните планини се разпаднаха, Безконечните гори се наведоха; Постъпките Му бяха както в древността.
12 Не че съм сполучил вече, или че съм станал вече съвършен; но гоня изподир, дано уловя, понеже и аз бидох уловен от Христа Исуса.
13 Братя, аз не считам, че съм уловил, но едно <правя>, - като забравям задното и се простирам към предното,
14 пускам се към прицелната точка за наградата на горното от Бога призвание в Христа Исуса.
15 И тъй, ние, които сме зрели, нека мислим така; и ако мислите вие нещо другояче, Бог ще ви открие и него.
16 Само нека [имаме за правило да] живеем според това, в което сме достигнали [същото да мъдруваме]
© 1995-2005 by Bibliata.com