Revised Common Lectionary (Complementary)
7 Мълчи в присъствието на Господа Иеова, Защото е близо денят Господен; Защото Господ приготви жертва, Освети поканените Си.
12 И в онова време Ще претърся Ерусалим с ламби, И ще накажа мъжете, които почиват на дрождието си, Които думат в сърцето си: Господ няма да стори ни добро, ни зло.
13 Затова имотът им ще бъде разграбен, И къщите им запустени; Да! ще построят къщи, но няма да живеят в тях. И ще насадят лозя, но няма да пият виното им.
14 Близо е великият ден Господен. Близо и много бърза, - Гласът на деня Господен; Там ще извика горчиво и силният.
15 Ден на гняв е оня ден, Ден на смущение и на утеснение, Ден на опустошение и на разорение, Ден на тъмнина и на мрак, Ден на облак и на гъста мъгла,
16 Ден на тръба и на тревога Против укрепените градове И против високите кули при ъглите.
17 Аз така ще наскърбя човеците Щото ще ходят като слепи, Защото са съгрешили против Господа; Кръвта им ще се излее като прах, И месата им като нечистотии.
18 Нито среброто им, нито златото им Ще може да ги избави В деня на гнева Господен; Но цялата земя ще бъде погълната От огъня на ревнивостта Му; Защото ще довърши, и то скоро, Всичките жители на земята.
90 (По слав. 89). Молитва на Божия човек Моисей {Втор. 33:1.}. Господи, Ти си бил нам обиталище из род в род,
2 Преди да се родят планините, И да си дал съществувание на земята и вселената, От века и до века Ти си Бог.
3 Обръщаш човека на пръст, И казваш: Върнете се човешки чада.
4 Защото хиляда години са пред Тебе Като вчерашния ден, който е преминал, И <като> нощна стража.
5 Като с порой ги завличаш; те стават <като> сън; Заран са като трева, която пораства;
6 Заран цъфти и пораства; Вечер се окосява и изсъхва.
7 Защото довършваме се от Твоя гняв, И от негодуванието Ти сме смутени.
8 Положил си беззаконията ни, пред Себе Си, Скришните ни грехове в светлината на лицето Си,
9 Понеже всичките ни дни преминават с гнева Ти. Свършваме годините си като въздишка.
10 Дните на живота ни са естествено {Еврейски: В себе си.} седемдесет години Или даже, гдето има сила, осемдесет години; Но и най-добрите от тях са труд и скръб, Защото скоро прехождат и ние отлитаме.
11 Кой знае силата на гнева Ти И на негодуванието Ти според дължимия на Тебе страх?
12 Научи <ни> така да броим дните си Щото да си придобием мъдро сърце.
5 А за годините и времената, братя, няма нужда да ви се пише;
2 защото вие добре знаете, че Господният ден ще дойде като крадец нощем.
3 Когато казват: Мир и безопасност! тогава ще ги постигне внезапно погубление, като болките на непразна жена, и никак няма да избягнат.
4 Но вие, братя, не сте в тъмнина, та да ви постигне оня ден като крадец.
5 Защото вие всички сте синове на светлината, синове на деня: не сме от нощта, нито от тъмнината.
6 И тъй, да не спим, както другите, но да бъдем будни и трезвени.
7 Защото, които спят, нощем спят, и които се опиват, нощем се опиват;
8 а ние, като сме от деня, нека бъдем трезвени и нека облечем за бронен нагръдник вяра и любов и да турим за шлем надеждата за спасение.
9 Защото Бог ни е определил не на гняв, но да получим спасение чрез нашия Господ Исус Христос,
10 Който умря за нас, тъй щото, било че сме живи, или че сме починали, да живеем заедно с Него.
11 Затова насърчавайте се един друг, както и правите.
14 Защото< е> както<, когато> човек при тръгването си за чужбина, свиква своите слуги, и им предаде имота си.
15 На един даде пет таланта, на друг два, на трети един, на всеки според способността му; и тръгна.
16 Веднага тоя, който получи петте таланта, отиде и търгува с тях, и спечели още пет таланта.
17 Също и тоя, който <получи> двата спечели още два.
18 А тоя, който получи единия, отиде разкопа в земята, и скри парите на господаря си.
19 След дълго време дохожда господарят на тия слуги и прегледа сметката с тях,
20 И когато се приближи тоя, който бе получил петте таланта, донесе още пет таланта, и рече: Господарю, ти ми предаде пет таланта; ето, спечелих още пет.
21 Господарят му рече: Хубаво, добри и верни слуго! в малкото си бил верен, над многото ще те поставя; влез в радостта на господаря си.
22 Приближи се и тоя, който бе получил <двата таланта>, и рече: Господарю, ти ми даде два таланта, ето, спечелих още два таланта.
23 Господарят му рече: Хубаво, добри и верни слуго! над малкото си бил верен, над многото ще те поставя; влез в радостта на господаря си.
24 Тогава се приближи тоя който бе получил един талант, и рече: Господарю, аз те знаех, че си строг човек; жънеш гдето не си сеял, и събираш гдето не си пръскал;
25 и като се убоях отидох и скрих таланта ти в земята; ето, имаш своето.
26 А Господарят му в отговор каза: Зли и лениви слуго! знаел си, че жъна гдето не съм сеял, и събирам гдето не съм пръскал;
27 ти, прочее, трябваше да внесеш парите ми на банкерите, и когато си дойдех, щях да взема своето с лихва.
28 Затова, вземете от него таланта и дайте го на този, който има десет таланта.
29 Защото на всекиго, който има, ще се даде, и той ще има изобилие; а от този, който няма от него ще се отнеме и това, което има.
30 А тоя безполезен слуга хвърлете във външната тъмнина; там ще бъде плач и скърцане със зъби.
© 1995-2005 by Bibliata.com