Revised Common Lectionary (Complementary)

63 (По слав. 62). Псалом на Давида, когато се намираше в Юдовата пустиня {1 Цар. 22:5. 23:14-18.}. Боже, Ти си мой Бог; от ранина Те търся; Душата ми жадува за Тебе, плътта ми Те ожида, В една пуста, изнурена и безводна земя.

² Така съм се взирал в Тебе в светилището, За да видя Твоята сила и Твоята слава.

³ Понеже Твоето милосърдие е по-желателно от живота, Устните ми ще Те хвалят.

⁴ Така ще Те благославям, докато съм жив; В Твоето име ще издигам ръцете си.

⁵ Като от тлъстина и мас ще се насити душата ми; И с радостни устни ще <Те> славословят устата ми.

⁶ Когато си спомням за Тебе на постелката си Размишлявам за Тебе в нощните стражи;

⁷ Понеже Ти си бил помощ на мене, И под сянката на Твоите крила ще се радвам.

⁸ Душата ми се прилепва към Тебе; Твоята десница ме подпира.

⁹ А ония, които търсят душата ми, ще бъдат погубени, Ще слязат в дълбочините на земята.

¹⁰ Ще бъдат съсипани от силата на меча, Ще бъдат дял на чакали.

¹¹ А царят ще се весели в Бога; Всеки, който се кълне в Неговото <име>, ще се хвали; Но устата на ония, които говорят лъжи, ще се затворят.

⁷ Господ се закле в оня, с когото Яков се слави, <като рече>: Наистина няма никога да забравя кое-да-било от делата им.

⁸ Не ще ли се поклати земята за това, И всеки, който живее на нея да жалее? Така! И тя цяла ще се издига като Нил, Ще се развълнува и спада пак като Египетската река.

⁹ В оня ден казва Господ Иеова, Ще направя да залезе слънцето на пладне, И ще помрача земята посред бял ден.

¹⁰ Ще обърна пируванията ви в жалеене, И всичките ви песни в плач; Ще туря вретище на всички кръстове, И плешивост на всяка глава; И ще причиня жалеене като за единороден син, И краят му ще бъде като ден на горчивина.

¹¹ Ето, идат дни, казва Господ Иеова, Когато ще изпратя глад на земята, - Не глад за хляб, нито жажда за вода, Но за слушане думите Господни.

¹² Те ще се скитат от море до море Да търсят словото Господно, И ще обикалят от север до изток, Но няма да го намерят.

¹³ В оня ден красивите девици И юношите ще примират от жажда.

¹⁴ Ония, които се кълнат с престъплението на Самария, Като казват: Твоят Бог живее, Дане! И пътят на Вирсавее живее! - Те ще паднат и никога няма да станат вече.

²⁰ Братя, не бивайте деца по ум, но, бидейки дечица по злобата, бивайте пълнолетни по ум.

²¹ В закона е писано: "Чрез другоезични човеци и чрез устните на чужденци ще говоря на тия люде; и нито така ще Ме послушат", казва Господ.

²² Прочее, езиците са белег не за вярващите, а за невярващите; а пророчеството <е белег> не за невярващите, а за вярващите.

²³ И тъй, ако се събере цялата църква, и всички говорят на <непознати> езици, и влязат хора прости или невярващи, не ще ли кажат, че вие сте полудели?

²⁴ Но ако всички пророкуват, и влезе някой невярващ или прост, той се обвинява от всички, и осъжда се от всички;

²⁵ тайните на сърцето му стават явни; и тъй, той ще падне на лицето си, ще се поклони Богу и ще изповяда, че наистина Бог е между вас.