Revised Common Lectionary (Complementary)

Примерът на Авраам

4 Какво тогава можем да кажем, че е открил за вярата Авраам, нашият праотец по плът?^{[a] 2} Защото, ако е станал праведен чрез делата си, той има основание да се хвали, но не пред Бога. ³ Писанието казва: „Авраам повярва в Бога и той прие вярата му и го счете за праведен.“^(A)

⁴ Този, който работи, получава заплата за труда си не като подарък, а защото я е заслужил. ⁵ Но ако някой се доверява не на делата си, а на Бога, който прави праведни грешните, Бог приема вярата на този човек и го счита за праведен.

Божието обещание, получено чрез вярата

¹³ Обещанието, дадено на Авраам и потомците му, че ще бъде наследник на света, дойде не чрез закона, а чрез праведността, която произтича от вярата. ¹⁴ Защото ако тези, които следват закона, са наследници на света, вярата губи смисъл и обещанието е без стойност. ¹⁵ Защото законът може само да предизвика Божия гняв, ако бъде нарушен, но където няма закон, няма и нарушаване на закона.

¹⁶ Божието обещание идва благодарение на вярата и затова е подарък. А щом е подарък, то е за всички потомци на Авраам — не само за тези, които живеят под закона, но и за тези, които живеят с вяра като Авраам. Той е баща на всички нас, ¹⁷ както е писано: „Направих те баща на много народи.“^(A) Това е истина пред Бога, в когото Авраам вярваше — Бога, който дава живот на мъртвите и създава онова, което не е съществувало.

Исус и Никодим

3 Сред фарисеите имаше един човек на име Никодим, който беше юдейски водач. ² Една нощ Никодим дойде при Исус и му каза: „Рави, знаем, че Бог те е изпратил да ни учиш, защото никой не би могъл да извърши знаменията, които ти вършиш, ако Бог не е с него.“

³ Исус отговори: „Уверявам те: само този, който се роди отново, може да види Божието царство.“

⁴ Никодим му каза: „Как е възможно да се роди човек, който е стар? Нима може втори път да влезе в утробата на майка си и отново да се роди?“

⁵ Исус отговори: „Уверявам те: ако човек не се роди от вода и Дух, не може да влезе в Божието царство. ⁶ Това, което се ражда от плътта, е плът, а това, което се ражда от Духа, е дух. ⁷ Не се учудвай, че ти казах: „Трябва да се родите отново.“ ⁸ Вятърът духа където си иска. Можеш да го чуеш, но не знаеш откъде идва и къде отива. Същото е с всеки, който е роден от Духа.“

⁹ „Как е възможно всичко това?“ — попита Никодим.

¹⁰ Исус отговори: „Ти си учител на Божия народ и не знаеш това? ¹¹ Уверявам те: ние говорим каквото знаем и разказваме каквото сме видели. Но вие не приемате нашето свидетелство. ¹² Разказах ви за земни неща, но вие не ми вярвате. Как тогава ще ми повярвате, ако ви разкажа за небесни неща? ¹³ Никой не се е издигнал на небето освен Този, който слезе от небето — Човешкият Син.

¹⁴ Както Моисей издигна змията в пустинята,^[a] точно така трябва да бъде издигнат Човешкият Син, ¹⁵ за да може всеки, който вярва в него, да има вечен живот.

¹⁶ Защото Бог толкова обикна света, че даде своя единствен Син, за да може всеки, който повярва в него, да не умре, а да има вечен живот. ¹⁷ Бог не изпрати Сина в света да съди света, а да спаси света чрез него.

Исус с Моисей и Илия

(Мк. 9:2-13; Лк. 9:28-36)

17 Шест дни по-късно Исус взе Петър, Яков и брат му Йоан и ги отведе на един висок хълм, където бяха съвсем сами. ² Докато учениците го гледаха, Исус се промени. Лицето му засия като слънце, а дрехите му станаха ослепително бели. ³ Внезапно там се появиха Моисей и Илия и започнаха да разговарят с него. ⁴ Петър каза на Исус: „Господи, хубаво е, че сме тук. Ако искаш, ще вдигна три шатри — една за теб, една за Моисей и една за Илия.“

⁵ Докато Петър говореше, сияен облак се спусна над тях и от него се разнесе глас, който каза: „Това е моят възлюбен Син. Той е избраникът ми. Него слушайте!“

⁶ Като чуха това, учениците така се изплашиха, че паднаха по очи. ⁷ Но Исус се доближи до тях, докосна ги и им каза: „Станете! Не се страхувайте!“ ⁸ Те вдигнаха поглед и не видяха никого освен Исус.

⁹ Когато слизаха от хълма, Исус им нареди: „Не казвайте на никого за това, което видяхте, преди Човешкият Син да възкръсне от мъртвите.“