Revised Common Lectionary (Complementary)

Очевидци на Христовата слава

¹⁶ Когато ви говорехме за могъщото идване на нашия Господ Исус Христос, не се осланяхме на хитро скроени измислици, а на това, че бяхме очевидци на неговото величие. ¹⁷ Исус получи чест и слава от Бог Отец, когато от великия и славен Бог до него стигна глас, който каза: „Това е моят възлюбен Син. Той е избраникът ми.“ ¹⁸ И ние чухме този глас, който дойде от небето, когато бяхме с Исус на святата планина.^[a]

¹⁹ Имаме и думите на пророците, които са потвърдени чрез всички тези неща. Добре е, че не ги пренебрегвате, защото те са като свещ, горяща в тъмна стая, докато проблесне светлината на деня и Зорницата озари умовете ви. ²⁰ Най-важно е да разберете, че никое пророчество в Писанието не изразява тълкуването на пророка, който го е написал. ²¹ Защото по волята на човека никога не се е раждало пророчество, а водени от Святия Дух, хората са изричали послания от Бога.

Исус с Моисей и Илия

(Мк. 9:2-13; Лк. 9:28-36)

17 Шест дни по-късно Исус взе Петър, Яков и брат му Йоан и ги отведе на един висок хълм, където бяха съвсем сами. ² Докато учениците го гледаха, Исус се промени. Лицето му засия като слънце, а дрехите му станаха ослепително бели. ³ Внезапно там се появиха Моисей и Илия и започнаха да разговарят с него. ⁴ Петър каза на Исус: „Господи, хубаво е, че сме тук. Ако искаш, ще вдигна три шатри — една за теб, една за Моисей и една за Илия.“

⁵ Докато Петър говореше, сияен облак се спусна над тях и от него се разнесе глас, който каза: „Това е моят възлюбен Син. Той е избраникът ми. Него слушайте!“

⁶ Като чуха това, учениците така се изплашиха, че паднаха по очи. ⁷ Но Исус се доближи до тях, докосна ги и им каза: „Станете! Не се страхувайте!“ ⁸ Те вдигнаха поглед и не видяха никого освен Исус.

⁹ Когато слизаха от хълма, Исус им нареди: „Не казвайте на никого за това, което видяхте, преди Човешкият Син да възкръсне от мъртвите.“