Revised Common Lectionary (Complementary)
42 (По слав. 41). За първия певец. Поучение за Кореевите синове {Виж 1 Лет. 6:33, 37. 25:5.}. Както еленът пъхти за водните потоци, Така душата ми въздиша за Тебе, Боже.
2 Жадна е душата ми за Бога, за живия Бог; Кога ще дойда и ще се явя пред Бога?
3 Моите сълзи ми станаха храна денем и нощем, Като непрестанно ми думат: Где е твоят Бог?
4 Изливам душата си дълбоко в мене като си напомням това, - Как отивах с множеството, И завеждах шествието в Божия дом С глас на радост и на хваление, С множеството, което празнуваше.
5 Защо си отпаднала душе моя? И <защо> се смущаваш дълбоко в мене? Надявай се на Бога; защото аз още ще Го славословя <За> помощта от лицето Му.
6 Боже мой, душата ми е отпаднала дълбоко в мене; Затова си спомням за Тебе от земята на Иордана И на <планините> Ермон, от гората Мисар.
7 Бездна призовава бездна с шума на Твоите водопади; Всичките Твои вълни и Твои развълнувани води преминаха над мене;
8 <Но пак> денем Господ ще заръча за <мене> милостта Си, И нощем песента Му ще бъде с мене И молитвата към Бога на живота ми.
9 Ще река на Бога, моята канара: Защо си ме забравил? Защо ходя нажален поради притеснението от неприятеля?
10 Като със смазване на костите ми противниците ми ме укоряват, И непрестанно ми думат: Где е твоят Бог?
11 Защо си отпаднала, душе моя? И защо се смущаваш дълбоко в мене? Надявай се на Бога; аз още ще Го славословя: <Той е> помощ на лицето ми и Бог мой.
8 И словото от Господа на Силите дойде <към мене> и рече:
2 Така казва Господ на Силите: Ревнувам много силно за Сион, дори ревнувам за него с голяма ярост.
3 Така казва Господ: Върнах се към Сион и ще обитавам всред Ерусалим; и Ерусалим ще се нарече град на Истината, и хълм на Господа на Силите Светия хълм.
4 Така казва Господ на Силите: Още ще стоят старци и баби в ерусалимските улици, всеки с тояга в ръката си поради дълбоката си старост.
5 И улиците на града ще бъдат пълни с момчета и момичета играещи по пътищата му.
6 Така казва Господ на Силите: Ако това се види чудно в очите на останалите от тия люде в тия дни, ще се види ли чудно и в Моите очи? Казва Господ на Силите.
7 Така казва Господ на Силите: Ето, Аз ще отърва людете Си от източната страна и от западната страна;
8 и, като ги доведа, те ще се заселят всред Ерусалим; и ще бъдат Мои люде, и Аз ще бъда техен Бог, в истина и в правда.
9 Така казва Господ на Силите: Укрепете ръцете си, вие които в тия дни слушате тия думи чрез устата на пророците, които <пророкуваха> в деня, когато се положи основата на дома на Господа на Силите, <сиреч>, на храма, да се построи.
10 Защото преди ония дни нямаше надница за човека или наем за животно, нито мир за пътуващия {Еврейски: Излизащият и влизащият.} поради противника; защото настроих всичките човеци всекиго против ближния му.
11 Но сега няма да се докарвам към останалите от тия люде както в предишните дни, казва Господ на Силите.
12 Защото ще има семе, <както във време> на мир, лозата ще дава плода си, земята ще дава рожбите си и небето ще дава росата си; и на останалите от тия люде ще дам да наследят всички тия неща.
13 И както бяхте <предмет на> проклетия между народите, доме Юдов и доме Израилев, така ще ви избавя щото да станете <предмет> на благословение. Не бойте се; нека се укрепят ръцете ви.
14 Защото така казва Господ на Силите: Както намислих да ви сторя зло, когато бащите ви Ме разгневиха, казва Господ на Силите, и не се разкаях,
15 така пак в тия дни намислих да сторя добро на Ерусалим и на Юдовия дом; не бойте се.
16 Ето какво трябва да правите: Говорете истина всеки на ближния си; и отсъдете в портите си съдбата на истина и на мир.
17 Никой от вас да не измисли зло в сърцето си против ближния си, и не обичайте лъжлива клетва; защото всички тия са неща, които мразя, казва Господ.
14 И когато дойде Исус в къщата на Петра, видя, че тъща му лежеше болна от треска.
15 И допря се до ръката й, и треската я остави; и тя стана да Му прислужва.
16 А когато се свечери, доведоха при Него мнозина хванати от бяс; и Той изгони духовете с една дума, и изцели всичките болни;
17 за да се сбъдне реченото чрез пророк Исаия, който казва: "Той взе на себе Си нашите немощи, И болестите ни понесе".
28 И когато дойде на отвъдната страна, в гадаринската земя, срещнаха Го двама хванати от бяс, които излизаха от гробищата, твърде свирепи, така щото никой не можеше да мине през онзи път.
29 И, ето, извикаха, казвайки: Какво имаш с нас, Ти Божий Сине? Нима си дошъл тука преди време да ни мъчиш?
30 А надалеч от тях имаше голямо стадо свини, което пасеше.
31 И бесовете му се молеха, думайки: Ако ни изпъдиш, изпрати ни в стадото свини.
32 И рече им: Идете. И те като излязоха, отидоха в свините; и, ето, цялото стадо се спусна надолу по стръмнината в езерото, и загина във водата.
33 А свинарите побягнаха, и като отидоха в града разказаха всичко, и това що бе станало с хванатите от бяс.
34 И, ето, целият град излезе да посрещне Исуса; и като Го видяха, примолиха Му се да си отиде от техните предели.
© 1995-2005 by Bibliata.com