Revised Common Lectionary (Complementary)

124 (По слав. 123). Давидова песен на възкачванията. Ако не беше Господ с нас, (Нека рече сега Израил),

² Ако не беше Господ с нас, Когато се надигнаха човеци против нас,

³ Тогава те биха ни погълнали живи, Когато яростта им пламтеше против нас, -

⁴ Тогава водите биха ни потопили, Пороят би преминал върху душата ни, -

⁵ Тогава надигнатите води Биха преминали върху душата ни.

⁶ Благословен да е Господ, Който не ни предаде в зъбите им като лов!

⁷ Душата ни се избави като птица от примката на ловците; Примката се строши, и ние се избавихме.

⁸ Помощта ни е в името на Господа, Който направи небето и земята.

8 Тогава си спомни Бог за Ноя и за всичко живо и за всичкия добитък, що бяха с него в ковчега; и Бог накара вятър да мине по земята, та водите престанаха.

² Тоже се затвориха изворите на бездната и небесните отвори, и дъждът от небето спря.

³ Малко по малко водите се оттеглиха от земята и подир сто и петдесет дни водите взеха да намаляват.

⁴ А на седемнадесетия ден от седмия месец ковчегът заседна върху Араратските планини.

⁵ Водите намаляваха непрестанно до десетия месец; и на първия ден от десетия месец върховете на планините се показаха.

⁶ После, след четиридесет дни, Ной отвори прозореца на ковчега, що беше направил;

⁷ и изпрати гарван, който, като излезе, отиваше насам натам додето пресъхнаха водите на земята.

⁸ Тогава изпрати гълъб, за да види дали са престанали водите по лицето на земята.

⁹ Но гълъбът, понеже не намери почивка за нозете си, върна се при него в ковчега, защото водата бе <още> по лицето на цялата земя. И той простря ръка та го взе, и внесе го при себе си в ковчега.

¹⁰ А като почака още седем дни, пак изпрати гълъба от ковчега.

¹¹ И надвечер гълъбът се върна при него, и ето, <имаше> в устата си пресен маслинен лист; така Ной позна, че водата е спаднала по земята.

¹² След това той почака още седем дни, и изпрати гълъба; но той не се върна вече при него.

¹³ В шестстотин и първата година <на Ноевия живот>, на първия ден от първия месец, водата пресъхна на земята; и Ной, като дигна покрива на ковчега, погледна, и, ето, повърхността на земята бе изсъхнала.

¹⁴ А на двадесет и седмия ден от втория месец земята <съвършено> изсъхна.

¹⁵ Тогава говори Бог на Ноя, казвайки:

¹⁶ Излез от ковчега, ти, жена ти, синовете ти и жените им с тебе.

¹⁷ Изведи със себе си всичко живо от всяка твар, що е с тебе, - птици, добитък и всичките животни които пълзят по земята, за да се разплодяват по земята, да раждат и да се умножават по земята.

¹⁸ Ной излезе, и с него синовете му, жена му и снахите му;

¹⁹ излязоха от ковчега и всичките животни, всичките птици, всичко, що се движи по земята, според родовете си.

6 Тогава какво? Да речем ли: Нека останем в греха, за да се умножи благодатта?

² Да не бъде! Ние, които сме умрели към греха, как ще живеем вече в него?

³ Или не знаете, че ние всички, които се кръстихме да участвуваме в Исуса Христа, кръстихме се да участвуваме в смъртта Му?

⁴ Затова, чрез кръщението ние се погребахме с Него да участвуваме в смърт, тъй щото, както Христос биде възкресен от мъртвите чрез славата на Отца, така и ние да ходим в нов живот.

⁵ Защото, ако сме се съединили с Него чрез смърт подобна на Неговата, ще се <съединим> и чрез възкресение подобно на Неговото;

⁶ като знаем това, че нашето старо естество бе разпнато с <Него>, за да се унищожи тялото на греха, та да не робуваме вече на греха.

⁷ Защото, който е умрял, той е оправдан от греха.

⁸ Но ако сме умрели с Христа, вярваме, че ще и да живеем с Него,

⁹ знаейки, че Христос, като биде възкресен от мъртвите, не умира вече; смъртта няма вече власт над Него.

¹⁰ Защото, смъртта, с която умря, Той умря за греха веднъж завинаги; а животът, който живее, живее <го> за Бога.

¹¹ Така и вие считайте себе си за мъртви към греха, а живи към Бога в Христа Исуса.