Revised Common Lectionary (Complementary)
Божията закрила над праведника
17 Молитва на Давид.
Господи, вслушай се в правото ми дело, обърни внимание на моя зов,
чуй молитвата ми от искрена уста.
2 От Тебе да излезе моята присъда.
Нека Твоите очи погледнат справедливо.
3 (A)Ти вникна в сърцето ми, посети ме нощем,
постави ме на изпитание, но не намери нищо.
Моята уста не съгреши.
4 В човешките дела се придържах към словото на Твоята уста,
опазих се от пътищата на насилниците.
5 (B)Стъпките ми са твърдо в Твоите пътища,
моите крака не се отклониха от тях.
6 Боже, аз Те призовах, защото ще ми отговориш.
Вслушай се в мене, чуй моята дума.
7 Ти, Който спасяваш с десницата Си надяващите се на Тебе от враговете,
които се надигат против тях, яви чудните Си милости.
8 (C)Пази ме като зеница на око,
скрий ме под сянката на Своите криле
9 от лицето на нечестивите, които ме съсипват,
от враговете на живота ми, които ме обсаждат.
5 Ако братя живеят заедно и един от тях умре, а няма син, жената на умрелия не трябва да става жена на чужд мъж, извън семейството. Нейният девер да влезе при нея и да я вземе за своя жена, за да изпълни задължението си като девер. 6 (A)И първородният, когото тя роди, да носи името на умрелия брат, за да не се изличи името му в Израил. 7 Но ако той не поиска да вземе снаха си, снаха му да отиде при градските порти и да каже пред старейшините: „Моят девер не иска да съхрани името на брат си в Израил и отказва да изпълни задължението си като девер.“ 8 Тогава старейшините на града му да го извикат и да поговорят с него. Но ако той упорства и рече: „Не искам да я взема за жена“, 9 нека снаха му пристъпи към него пред очите на старейшините и като събуе обувката от крака му, да плюе в лицето му и да каже: „Така се постъпва с човек, който не съзижда дома на брат си.“ 10 (B)И тогава в Израил ще му излезе име „Дом на събутия“.
Разговор с римски военачалник
22 (A)До тези думи го слушаха, но след това започнаха силно да викат: „Махни го от лицето на земята! Такъв не бива да живее!“ 23 И понеже те крещяха, размахваха дрехите си и хвърляха прах във въздуха[a], 24 (B)хилядникът заповяда да го отведат в стана и нареди да го разпитват с бичуване, за да узнае поради каква причина викаха така против него. 25 (C)Но когато започнаха да го връзват, Павел рече на застаналия до него стотник: „Нима ви е позволено да бичувате римски гражданин, и то неосъден?“ 26 Като чу това, стотникът отиде да съобщи на хилядника и рече: „Внимавай какво правиш, защото този човек е римски гражданин.“ 27 Тогава хилядникът се приближи до него и запита: „Кажи ми, ти римски гражданин ли си?“ Той отговори: „Да!“ 28 Хилядникът рече: „Това гражданство аз съм придобил за много пари.“ А Павел отвърна: „Аз пък съм се родил такъв.“ 29 (D)И веднага тези, които щяха да го разпитват, се отдръпнаха от него, а като узна, че той е римски гражданин, хилядникът се уплаши, задето го бе вързал.
Апостол Павел пред синедриона
30 (E)На другия ден, като желаеше да узнае точно в какво го обвиняват юдеите, освободи го от оковите и заповяда да дойдат първосвещениците и целият им синедрион. Тогава доведе Павел и го изправи пред тях.
23 (F)Павел устреми поглед към синедриона и каза: „Братя! Живял съм с най-чиста съвест пред Бога до този ден.“ 2 Първосвещеникът Анания обаче заповяда на стоящите пред него да го ударят по устата. 3 (G)Тогава Павел му рече: „Бог тебе ще удари, стено варосана! Ти седиш тук, за да ме съдиш според Закона, а заповядваш да ме бият противно на Закона.“ 4 Но застаналите отпред рекоха: „Божия първосвещеник ли хулиш ти?“ 5 (H)Павел отговори: „Не знаех, братя, че той е първосвещеник. Защото е писано: ‘Не укорявай водача на своя народ’.“ 6 (I)Когато Павел узна, че една част са садукеи, а другата – фарисеи, извика в синедриона: „Братя! Аз съм фарисей, син на фарисей. За надеждата във възкресението на мъртвите ме съдят!“ 7 Когато каза това, възникна спор между фарисеите и садукеите и множеството хора се раздвои. 8 (J)Защото садукеите казват, че няма възкресение, нито ангел, нито дух. А фарисеите вярват във всичко това. 9 Настана голяма врява. Някои от книжниците от фарисейска страна станаха и започнаха горещо да спорят с думите: „Нищо лошо не намираме у този човек. Ако пък му е говорил дух или ангел, да не се противим на Бога[b].“ 10 И понеже спорът се ожесточи, хилядникът, уплашен да не би да разкъсат Павел, заповяда на войниците да слязат, да го измъкнат от тях и да го отведат в стана. 11 (K)Но през нощта му се яви Господ и рече: „Не бой се, Павле! И както свидетелстваше за Мене в Йерусалим, така трябва да свидетелстваш и в Рим.“
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.