Revised Common Lectionary (Complementary)
Молитва към Бога за помощ
57 (A)За първия певец. По мелодията на „Не погубвай“. Миктам[a], на Давид, когато Давид избяга в пещерата от Саул.
2 [b] Боже, смили се над мене, помилвай ме,
защото към Тебе прибягва душата ми.
Ще се скрия в сянката на Твоите криле,
докато преминат бедите.
3 Ще призовавам Бога, Всевишния Бог,
Който прави всичко за мене.
4 Той ще изпрати помощ от небесата и ще ме спаси;
ще посрами онзи, който иска да ме погълне.
Бог ще изпрати Своята милост и Своята вярност.
5 (B)Душата ми живее сред лъвове;
лежа при пламнали от алчност хора.
Зъбите им са стрели и копия,
езикът им е остър меч.
6 (C)Боже, прояви величието Си над небесата, Твоята слава да се разпростре над цялата земя!
7 (D)Сложиха пред мене примка за краката ми.
Моята душа е пречупена.
Те ми изкопаха яма, но сами паднаха в нея.
8 (E)Непоколебимо е сърцето ми,
непоклатимо.
Ще пея и ще свиря.
9 Събуди се от сън, моя душо!
Събудете се вие, арфа и гусла! Зората искам да събудя.
10 (F)Ще Те прославям, Господи,
ще Те възпявам между народите,
11 (G)защото Твоята милост е до небесата
и Твоята вярност достига до облаците.
12 Боже, прояви величието Си над небесата,
Твоята слава да се разпростре над цялата земя!
2 В Маон имаше един човек, а имотът му беше на Кармил. Той беше много богат и имаше три хиляди овце и хиляда кози. Той стрижеше овцете си в Кармил. 3 Името на този мъж беше Навал, а името на жена му – Авигея. Жената беше умна и красива, а мъжът – суров и зъл. Той беше от рода на Халев. 4 Когато Давид чу в пустинята, че Навал стриже овцете си, 5 той изпрати десет слуги и им каза: „Качете се на Кармил, идете при Навал, поздравете го от мое име 6 и му кажете така: ‘Мир на тебе, мир на дома ти, мир и на всичко, което имаш! 7 Сега чух, че имаш стригачи при тебе. Когато твоите пастири бяха с нас в пустинята, не ги обиждахме и нищо у тях не се загуби през цялото време, докато бяха на Кармил. 8 Попитай слугите си и нека да ти кажат. Затова нека слугите ми намерят благоволение в очите ти, защото идваме в подходящ ден. Дай, прочее, на слугите си и на сина си Давид каквото свое намериш подръка.’“
9 Давидовите слуги отидоха, изрекоха пред Навал всички тези думи от името на Давид и замълчаха. 10 Навал отговори на Давидовите слуги: „Кой е Давид? И кой е Йесеевият син? Много станаха днес робите, които бягат от господарите си. 11 Нима да взема хляба си, водата си[a] и месото си, което приготвих за стригачите на овцете си, и да ги дам на хора, които не зная откъде са?“ 12 Тогава слугите на Давид си отидоха. Когато се върнаха, съобщиха му всички тези думи. 13 Тогава Давид заповяда на хората си: „Препашете всеки меча си!“ И всички препасаха мечовете си, и сам Давид препаса меча си. Тогава тръгнаха около четиристотин мъже, а двеста останаха при обоза.
14 Но един от слугите каза на Авигея, жената на Навал: „Ето Давид изпрати от пустинята пратеници да поздравят господаря ни, но той ги отблъсна. 15 А тези хора са твърде добри към нас, не ни обиждат и нищо не се загуби у нас през цялото време, докато се движехме с тях, когато бяхме на полето. 16 Те бяха за нас защитна стена и денем, и нощем, докато бяхме наблизо до тях и пасяхме стадата. 17 А сега помисли и виж какво можеш да направиш, понеже беда заплашва господаря ни и целия му дом. А той е зъл и не може да се говори с него.“
18 Тогава Авигея набързо взе двеста хляба, два меха с вино и пет сготвени овце, пет мери жито, сто грозда сухо грозде и двеста низи смокини, натовари ги на магарета 19 и рече на слугите си: „Тръгвайте пред мене! Ето аз ще вървя след вас.“ А на мъжа си Навал не каза нищо. 20 А когато се спускаше по склона на планината, яздейки магарето си, ето Давид и хората му дойдоха срещу нея и тя ги срещна. 21 Давид си каза: „Напразно пазех всичко, което принадлежеше на този мъж в пустинята. Нищо от това, което беше негово, не се изгуби. Но той ми отплаща със зло за доброто. 22 Нека Бог стори това на враговете на Давид и дори повече да прибави, ако утре до разсъмване оставя живо и едно мъжко същество от всичко, което е на Навал.“
Християните и езическите съдилища
6 Нима си позволява някой от вас, когато има спор с някого от вярващите, да се съди пред нечестивците, а не пред вярващите? 2 (A)Не знаете ли, че вярващите ще съдят света? А ако светът бъде съден от вас, нима вие сте недостойни да отсъждате в най-дребни спорове? 3 (B)Не знаете ли, че ангели ще съдим? А какво остава до житейските неща! 4 Ако обаче имате съд за житейски неща, поставяйте[a] за съдии тези, които са незначителни в църквата. 5 Това ви го казвам, за да се засрамите. Толкова ли няма сред вас някой мъдър човек, който да може да отсъжда между братята си, 6 (C)а брат с брат се съдят, и то пред неверници! 7 Дори само това, че имате съдебни дела помежду си, е вече голям недостатък за вас. Защо по-добре не понесете неправдата? Защо не предпочетете да сте ощетени? 8 Но вие сами онеправдавате и ощетявате, и то братя! 9 (D)(E)Или не знаете, че неправедници няма да наследят Божието царство? Не се заблуждавайте: нито блудници, нито идолопоклонници, нито прелюбодейци, нито извратени, нито хомосексуалисти, 10 нито крадци, нито користолюбци, нито пияници, нито хулители, нито грабители ще наследят Божието царство. 11 А такива бяха някои от вас. Но се умихте, бяхте осветени и оправдани в името на нашия[b] Господ Иисус Христос и чрез Духа на нашия Бог.
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.