Revised Common Lectionary (Complementary)
121 (По слав. 120). Песен на възкачванията. Издигам очите си към хълмовете, От гдето иде помощта ми.
2 Помощта ми е от Господа, Който е направил небето и земята.
3 Той няма да остави да се поклати ногата ти; Оня, който те пази, няма да задреме.
4 Ето, няма да задреме нито ще заспи. Оня, Който пази Израиля.
5 Господ ти е пазач; Господ е твой покров отдясно ти.
6 Слънцето няма да те повреди денем, Нито луната нощем.
7 Господ ще те пази от всяко зло; Господ ще пази душата ти.
8 Господ ще пази излизането ти и влизането ти. От сега и до века.
11 От наскърбена, смутена, безутешна, Ето, Аз ще постеля камъните ти в красиви цветове, И ще положа основите ти от сапфири;
12 Ще направя кулите ти от рубини, Портите ти от антракс, И цялата ти ограда от отбрани камъни.
13 Всичките ти чада ще бъдат научени от Господа; И голям ще бъде мирът на чадата ти.
14 С правда ще се утвърдиш; Далеч ще бъдеш от угнетението, защото не ще се боиш, - Далеч от ужасяването, защото не ще се приближи до тебе.
15 Ето, всички може да се съберат при тебе , обаче, не чрез Мене; Всички ония, които се събират против тебе, ще паднат пред тебе.
16 Ето, Аз създадох ковача, Който раздухва въглищата в огъня И изковава оръдие за работата си; Аз създадох и разорителя за да съсипва.
17 Ни едно оръжие скроено против тебе не ще успее; И ще победиш всеки език, който би се повдигнал против тебе в съд. Това е наследството на слугите Господни, И правдата им е от Мене, казва Господ.
22 И тъй, Павел застана всред Ареопага и каза: Атиняни, по в с и ч к о гледам, че сте много набожни.
23 Защото, като минавах и разглеждах предметите, на които се кланяте, намерих н един жертвеник, на който бе написано: На непознатия Бог. Онова, прочее, на което се кланяте, без да го знаете, това ви проповядвам.
24 Бог, който е направил света и всичко що е в него, като е Господар на небето и на земята, не обитава в ръкотворни храмове,
25 нито му са потребни служения от човешки ръце, като да би имал нужда от нещо, понеже сам той дава на всички и живот и дишане и всичко;
26 и направил е от една кръв всички човешки народи да живеят по цялото лице на земята, като им е определил предназначени времена и пределите на заселищата им;
27 за да търсят Бога, та дано биха го поне напипали и намерили, ако и да той не е далеч от всеки един от нас;
28 защото в него живеем, движим се, и съществуваме; както и някои от вашите поети са рекли, "Защото дори негов род сме".
29 И тъй, като сме Божий род, не бива да мислим, че Божеството е подобно на злато, или на сребро, или на камък; изработен с човешко изкуство и измишление.
30 Бог, прочее, без да държи бележка за времената на невежеството, сега заповядва на всички човеци навсякъде да се покаят,
31 тъй като е назначил ден, когато ще съди вселената справедливо чрез човека, когото е определил; за което и е дал уверение на всички, като го е възкресил от мъртвите.
32 А като чуха за възкресението на мъртвите, едни се подиграваха, а други рекоха: 3а тоя предмет пак ще те слушаме.
33 И така Павел си излезе измежду тях.
34 А някои мъже се прилепиха при него и повярваха, между които беше и Дионисий Ареопагит, още и една жена на име Дамар, и други с тях.