Revised Common Lectionary (Complementary)

6 Горко на охолните в Сион, И на живеещите безгрижно в Самарийската планина, На бележитите мъже от главния между народите, При които дохожда Израилевия дом!

⁴ Които лежите на постелки от слонова кост, Простирате се на леглата си, И ядете агнетата от стадото И телците отсред обора, -

⁵ Които пеете празни песни по звука на псалтира, И си изнамирате музикални инструменти както Давида, -

⁶ Които пиете вино с <цели> паници, И се мажете с изрядни масла, А за бедствието на Иосифа не скърбите, -

⁷ По тая причина, тези ще отидат сега в плен С първите, които ще бъдат пленени, И шумните пиршества на протягащите се ще се прекратят.

146 (По слав. 145). Алилуя! Хвали Господа, душе моя.

² Ще хваля Господа докато съм жив, Ще пея хваление на моя Бог догдето съществувам.

³ Не уповавайте на князе, Нито на човешки син, в когото няма помощ.

⁴ Излиза ли духът му, той се връща в земята си; В тоя същий ден загиват намеренията му.

⁵ Блажен оня, чийто помощник е Якововият Бог, Чиято надежда е на Господа неговия Бог,

⁶ Който направи небето и земята, Морето и всичко що е в тях, - Който пази вярност до века;

⁷ Който извършва правосъдие за угнетените, Който дава храна на гладните. Господ развързва вързаните.

⁸ Господ отваря <очите на> слепите; Господ изправя сгърбените; Господ люби праведните,

⁹ Господ пази чужденците; Поддържа сирачето и вдовицата; А пътят на нечестивите превръща.

¹⁰ Господ ще царува до века, Твоят Бог, Сионе, из род в род. Алилуя!

⁶ А благочестието със задоволство е голяма печалба;

⁷ защото нищо не сме внесли в света, нито можем да изнесем нещо;

⁸ а, като имаме прехрана и облекло, те ще ни бъдат доволно.

⁹ А които ламтят за обогатяване, падат в изкушение, в примка и в много глупави и вредни страсти, които потопяват човеците в разорение и погибел.

¹⁰ Защото сребролюбието е корен на всякакви злини, към което като се стремяха някои, те се отстраниха от вярата, и пронизаха себе си с много скърби,

¹¹ Но ти, човече Божий, бягай от тия неща; и следвай правдата, благочестието, вярата, любовта, търпението, кротостта.

¹² Подвизавай се в доброто войнствуване на вярата; хвани се за вечния живот, на който си бил призван, като си направил добрата изповед пред мнозина свидетели.

¹³ Заръчвам ти пред Бога, Който оживява всичко и пред Христа Исуса, Който пред Понтийския Пилат засвидетелствува с добрата изповед,

¹⁴ да пазиш <тая> заповед чисто и безукорно до явлението на нашия Господ Исус Христос,

¹⁵ което своевременно ще бъде открито от блажения и единствен Властител, Цар на царствуващите и Господ на господствуващите,

¹⁶ Който сам притежава безсмъртие; обитавайки в непристъпна светлина; Когото никой човек не е видял, нито може да види; Комуто да бъде чест и вечна сила. Амин.

¹⁷ На ония, които имат богатството на тоя свят, заръчвай да не високоумствуват, нито да се надяват на непостоянното богатство, а на Бога, Който ни дава всичко изобилно да се наслаждаваме;

¹⁸ да струват добро, да богатеят с добри дела, да бъдат щедри, съчувствителни,

¹⁹ да събират за себе си <имот, който ще бъде> добра основа за в бъдеще, за да се хванат за истинския живот.

¹⁹ Имаше някой си богаташ който се обличаше в мораво и висон, и всеки ден се веселеше бляскаво.

²⁰ Имаше и един сиромах, на име Лазар, покрит със струпеи, когото туряха да лежи пред портата му,

²¹ като желаеше да се нахрани от падналото от трапезата на богаташа; и кучетата дохождаха и лижеха раните му.

²² Умря сиромахът; и ангелите го занесоха в Авраамовото лоно. Умря и богаташът и бе погребан.

²³ И в пъкъла, като беше на мъки и повдигна очи, видя отдалеч Авраама и Лазара в неговите обятия.

²⁴ И той извика, казвайки: Отче Аврааме, смили се за мене, и изпрати Лазара да натопи края на пръста си във вода и да разхлади езика ми; защото съм на мъки в тоя пламък.

²⁵ Но Авраам рече: Синко, спомни си, че ти си получил своите блага приживе, така и Лазар злините; но сега той тук се утешава, а ти се мъчиш.

²⁶ И освен всичко това, между нас и вас е утвърдена голяма бездна, така, че ония, които биха искали да минат оттук към вас, да не могат, нито пък оттам да преминат към нас.

²⁷ А той рече: Като е тъй, моля ти се, отче, да го пратиш в бащиния ми дом;

²⁸ защото имам петима братя, за да им засвидетелствува, да не би да дойдат и те на това мъчително място.

²⁹ Но Авраам каза: Имат Моисея и пророците; нека слушат тях.

³⁰ А той рече: Не отче Аврааме; но ако отиде при тях някой от мъртвите, ще се покаят.

³¹ И той му каза: Ако не слушат Моисея и пророците, то и от мъртвите да възкръсне някой<, пак> няма да се убедят.