Revised Common Lectionary (Complementary)

⁴ Слушайте това, вие, които бихте поглъщали бедните, И бихте погубвали сиромасите на тая земя,

⁵ Казвайки: Кога ще мине новолунието, за да продадем жито, И съботата, за да изложим <на продан> пшеница, Като смалим ефата, уголемим сикъла, И мамим с лъжливи везни? -

⁶ За да купим сиромасите с пари И бедния за един чифт обуща, И да продадем отсевките на пшеницата?

⁷ Господ се закле в оня, с когото Яков се слави, <като рече>: Наистина няма никога да забравя кое-да-било от делата им.

113 (По слав. 112). Алилуия. Хвалете слуги Господни, Хвалете името Господно.

² Да бъде името Господно благословено От сега и до века.

³ От изгряването на слънцето до захождането му Името Господно е за хваление.

⁴ Господ е високо над всичките народи; Неговата слава е над небесата.

⁵ Кой е като Иеова нашия Бог, Който, <макар> седалището Му и да е на високо,

⁶ <Пак> се снизхождава да преглежда Небето и земята,

⁷ Въздига сиромаха от пръстта. И възвишава немотния от бунището,

⁸ За да го тури да седне с първенци, Да! с първенците на людете Му, -

⁹ Който настанява в дома бездетната, <И я прави> весела майка на деца. Алилуия.

2 И тъй, увещавам, преди всичко, да отправяте молби, молитви, прошения, благодарения за всичките човеци,

² за царе и за всички, които са високопоставени, за да поминем тих и спокоен живот в пълно благочестие и сериозност.

³ Това е добро и благоприятно пред Бога, нашия Спасител,

⁴ Който иска да се спасят всичките човеци и да достигнат до познание на истината.

⁵ Защото има <само> един Бог и един ходатай между Бога и човеците, човекът Христос Исус,

⁶ Който, като своевременно свидетелство <за това>, даде Себе Си откуп за всички;

⁷ за което аз бях поставен проповедник и апостол, (истина казвам, не лъжа), учител на езичниците във вярата и истината.

16 Каза още на учениците Си: Някой си богаташ имаше настойник, когото наклеветиха пред него, че разпилявал имота му.

² И той го повика и му рече: Какво е това що слушам за тебе? Дай сметка за настойничеството си; защото не можеш вече да бъдеш настойник.

³ Тогава настойникът си рече: Що да сторя, тъй като господарят ми отнема от мене настойничеството? Нямам сила да копая, да прося срам ме е.

⁴ Сетих се що да сторя, за да ме приемат в къщите си, когато бъда отстранен от настойничеството.

⁵ И тъй, като повика всеки от длъжниците на господаря си, каза на първия: Колко дължиш на господаря ми?

⁶ А той рече: Сто мери масло. И каза му: Вземи записа си и седни скоро та пиши петдесет.

⁷ После каза на друг: А ти колко дължиш? И той рече: Сто мери жито. Казва му: Вземи записа си и пиши осемдесет.

⁸ И господарят му похвали неверния настойник за гдето остроумно постъпил; защото човеците на тоя век са по-остроумни спрямо своето поколение от просветените чрез виделината.

⁹ И Аз ви казвам, спечелете си приятели посредством неправедното богатство, та, когато се привърши, да ви приемат във вечните жилища.

¹⁰ Верният в най-малкото и в многото е верен, а неверният в най-малкото и в многото е неверен.

¹¹ И тъй, ако в неправедното богатство не бяхте верни, кой ще ви повери истинското <богатство>?

¹² И ако в чуждото не бяхте верни, кой ще ви даде вашето?

¹³ Никой служител не може да служи на двама господари; защото или ще намрази единия и другия ще обикне, или ще се привърже към единия а другия ще презира. Не можете да служите на Бога и на мамона.