Revised Common Lectionary (Complementary)

¹⁵ Ето днес положих пред тебе живота и доброто, смъртта и злото,

¹⁶ като ти заповядвам днес да любиш Господа твоя Бог, да ходиш в Неговите пътища и да пазиш заповедите Му, повеленията Му и съдбите Му, за да живееш и да се умножаваш, и да те благославя Господ твоят Бог в земята, в която влизаш, за да я завладееш.

¹⁷ Но ако се отвърне сърцето ти та не слушаш, но се заблудиш та се кланяш на други богове и им служиш,

¹⁸ аз ви заявявам днес, че непременно ще загинете; няма да се продължат дните ви на земята, към която преминавате през Иордан, за да влезете да я притежавате.

¹⁹ Днес викам небето и земята за свидетели против вас, че положих пред вас живота и смъртта, благословението и проклетията; за това, изберете живота, за да живееш, ти и потомството ти;

²⁰ <избери> да любиш Господа твоя Бог да слушаш гласа Му, и да бъдеш привързан Нему, (защото това е животът ти и дължината на дните ти), за да живееш на земята, за която Господ се е клел на бащите ти, на Авраама, Исаака и Якова, че ще им я даде.

1 Блажен оня човек, Който не ходи по съвета на нечестивите, И в пътя на грешните не стои, И в събранието на присмивателите не седи;

² Но се наслаждава в закона на Господа, И в Неговия закон се поучава ден и нощ.

³ Ще бъде като дърво посадено при потоци води, Което дава плода си на времето си, И чийто лист не повяхва; Във всичко що върши ще благоуспява.

⁴ Не <е> така <с> нечестивите; Но те са като плявата, която вятърът отвява.

⁵ Затова, нечестивите няма да устоят в съда, Нито грешните в събора на праведните;

⁶ Защото Господ наблюдава пътя на праведните; А пътят на нечестивите ще бъде погибел.

¹ Павел, затворник за Христа Исуса и брат Тимотей, до нашия любезен съработник Филимон

² и до сестра Апфия и до нашия сподвижник Архип и до твоята домашна църква:

³ Благодат и мир да бъде на вас от Бога, нашия Отец и Господа Исуса Христа.

⁴ Винаги благодаря на моя Бог, когато те споменавам в молитвите си,

⁵ като слушам за твоята любов и за вярата, която имаш към Господа Исуса, и <която показваш> към всичките светии.

⁶ <Молитствувам> щото това общение в твоята вяра да действува така, та да познаят те всичкото добро, което е в нас, за <слава на> Христа.

⁷ Защото съм имал голяма радост и утеха поради твоята любов, понеже сърцата на светиите се освежаваха чрез тебе, брате.

⁸ Затова, ако и да имам <право с> голямо дръзновение в Христа да ти заповядам това, което подобава,

⁹ пак, заради любовта, предпочитам да те моля. Аз прочее, който съм Павел старец, а сега и затворник за Христа Исуса,

¹⁰ ти се моля за моето чадо Онисима {Значи: Полезен.}, когото родих в оковите си,

¹¹ който беше някога безполезен на тебе, а сега полезен и на тебе и на мене;

¹² когото ти пращам назад лично, сиреч, самото ми сърце,

¹³ Аз бих обичал да го задържа при себе си, да ми слугува вместо тебе, <като съм> в окови за благовестието;

¹⁴ но без <да зная> твоето мнение не искам да сторя нищо, за да не бъде твоята добрина като от принуждение, но самоволна.

¹⁵ Защото може би за това той да се е отлъчил <от тебе> за малко време, за да го имаш за винаги,

¹⁶ не вече като слуга, но повече от слуга, като брат, особено възлюбен на мене, а колко повече на тебе, и по плът и в Господа!

¹⁷ И тъй, ако ме считаш за съдружник, приеми него като мене.

¹⁸ И ако те е в нещо онеправдал, или <ти> дължи нещо, мини това на моя сметка;

¹⁹ аз, Павел, пиша това с ръката си: Аз ще платя, - да ти не кажа, че ти ми дължиш и сам себе си.

²⁰ Да! брате, нека имам тая печалба от тебе в Господа; освежавай сърцето ми в Христа.

²¹ Уверен в твоята послушност; аз ти пиша и зная, че ще сториш и повече, отколкото ти казвам.

²⁵ А големи множества вървяха, заедно с Него; и Той се обърна и им рече:

²⁶ Ако дойде някой при Мене, и не намрази баща си и майка си, жена си, чадата си, братята си, и сестрите си, а още и собствения си живот, не може да бъде Мой ученик.

²⁷ Който не носи своя кръст и не върви след Мене, не може да бъде Мой ученик.

²⁸ Защото кой от вас, когато иска да съгради кула, не сяда първо да пресметне разноските, дали ще има с какво да <я> доизкара?

²⁹ Да не би, като положи основа, а не може да доизкара, всички, които гледат да почнат да му се присмиват и да казват:

³⁰ Този човек почна да гради, но не можа да доизкара.

³¹ Или кой цар, като отива на война срещу друг цар, не ще седне първо да се съветва, може ли с десет хиляди да стои против този, който иде срещу него с двадесет <хиляди>?

³² Иначе, докато другият е още далеч, изпраща посланици да искат условия за мир.

³³ И тъй, ако някой от вас не се отрече от всичко що има, не може да бъде Мой ученик.