Revised Common Lectionary (Complementary)

Грехът на Израил

20 ^(A)На десетия ден от петия месец на седмата година дойдоха някои от Израилевите стареи да потърсят слово от Господа и седнаха пред мене. ² Тогава Господ отправи към мене слово: ³ „Сине човешки, говори на Израилевите стареи и им кажи: ‘Така казва Господ Бог: «Дойдохте да ме попитате ли? Както Аз съм жив, казва Господ Бог, няма да отговоря на питането ви».’

^4 (B)Призови ги на съд, призови ги на съд, сине човешки! Дай им да узнаят мерзостите на предците си! ⁵ И им кажи: ‘Така казва Господ Бог: «В деня, когато избрах Израил, когато се заклех на потомството на Израилевия дом, и се разкрих пред тях в египетската земя, тогава им се заклех, като казах: Аз съм Господ, вашият Бог! ^6 (C)В този ден им се заклех, че ще ги изведа от египетската земя в страна, която избрах за тях – в която текат мляко и мед. Тя е най-хубавата от всички страни.» ^7 (D)И им казах: «Отхвърлете всички отвратителни неща от вас и не се осквернявайте с египетските идоли. Аз съм Господ, вашият Бог!» ⁸ Но те се разбунтуваха срещу Мене и не желаеха да Ме слушат. Никой от тях не отхвърли отвратителните неща пред очите си, нито се отказа от египетските идоли. Тогава Аз реших да излея яростта Си върху тях, да дам воля на гнева Си срещу тях сред египетската земя. ^9 (E)Но постъпих заради Своето име така, че да не бъде то осквернено пред очите на народите, сред които те живееха. Въпреки всичко, като ги изведох от египетската земя, Аз им се открих пред техните очи.

¹⁰ Така Аз ги изведох от египетската земя и ги доведох в пустинята. ^11 (F)И им дадох Своите заповеди и им открих Своите разпоредби, чрез които човек ще живее, ако ги изпълнява. ^12 (G)Дадох им също Своите съботи да бъдат знак между Мене и тях, така че да узнаят, че Аз съм Господ, Който ги освещава. ¹³ Но Израилевият дом се разбунтува срещу Мене в пустинята. Те не постъпваха според Моите заповеди и отхвърлиха Моите разпоредби, чрез които човек ще живее, ако ги изпълнява. И оскверниха докрай Моите съботи.

Тогава реших да излея яростта Си върху тях в пустинята, за да ги изтребя. ^14 (H)Но постъпих заради Своето име така, че то да не бъде осквернено пред очите на народите, пред погледа на които ги изведох. ^15 (I)И им се заклех в пустинята, че няма да ги заведа в страната, която им дадох, в която текат мляко и мед, която е най-хубавата от всички, ¹⁶ понеже отхвърлиха Моите разпоредби и не постъпваха според Моите закони, и оскверниха Моите съботи, понеже сърцата им следваха идолите им. ¹⁷ Но тъй като Моето око се смили над тях, Аз не ги предадох на изтребление в пустинята.

Обещанието на Бога и неверието на Неговия народ

^7 (A)Затова, както казва Светият Дух: „Днес, когато чуете Неговия глас, ⁸ не упорствайте в сърцата си, както при размириците в деня на изкушението в пустинята: ⁹ там предците ви Ме изкушаваха, изпитваха Ме и бяха очевидци на делата Ми в продължение на четиридесет години. ¹⁰ Затова възнегодувах срещу онова поколение и казах: ‘Винаги се заблуждават в сърцата си, те не познаха Моите пътища.’ ^11 (B)Затова се заклех в гнева Си: ‘Те няма да влязат в мястото, обещано от Мене за отдих’.“

¹² Внимавайте, братя, да не би някой сред вас да има лукаво безверно сърце, че да отстъпи от живия Бог, ¹³ но се наставлявайте един друг всеки ден, докато все още казвате „днес“, за да не би някой от вас да прояви упорство, подмамен от греха. ¹⁴ Ние сме участници в делото на Христос, само ако твърдо запазим първоначалната си убеденост докрай, ¹⁵ докогато ще се казва: „Днес, когато чуете Неговия глас, не упорствайте в сърцата си, както при размириците.“ ^16 (C)А кои се противиха, като Го чуха? Не бяха ли всички онези, които излязоха от Египет начело с Мойсей? ^17 (D)Против кого Бог негодува четиридесет години? Не беше ли против онези, които съгрешиха и чиито кости останаха в пустинята? ¹⁸ И на кои се закле, че няма да влязат в мястото, обещано от Него за отдих, освен на непокорните? ^19 (E)И виждаме, че те не можаха да влязат в страната поради неверието си.

Вярващите и Божието обещание

4 И така, щом като Бог ни е оставил обещание да влезем в Неговото място за отдих, нека внимаваме да не би някой от вас да не стигне до него, ² защото благата вест ни е възвестена, както на тях, но словото, което чуха, не им донесе полза, понеже онези, които го чуха, не го съчетаха с вяра. ^3 (F)А ние, повярвалите, влизаме в обещаното място за отдих, както Бог е казал: Затова се заклех в гнева Си: „Те няма да влязат в мястото, обещано от Мене за отдих“, макар че Неговите дела бяха завършени от създаването на света. ^4 (G)Защото някъде е казано за седмия ден така: „И в седмия ден Бог си почина от всичките Си дела.“ ⁵ И пак там: „Няма да влязат в мястото, обещано от Мене за отдих.“ ⁶ И така, като се предоставя на някои да влязат в него, а онези, на които по-рано беше благовестено, не влязоха поради непокорство, ^7 (H)Бог пак определя друг ден, наречен „днес“, като говори чрез Давид след толкова много време, както беше казано вече: „Днес, когато чуете Неговия глас, не упорствайте в сърцата си.“

^8 (I)Защото, ако Иисус Навин ги бе въвел, Бог не би говорил след това за друг ден. ⁹ Затова за Божия народ остава почивка като Божията през седмия ден. ¹⁰ Защото онзи, който е влязъл в обещаното от Него място за отдих, той също е отпочинал от делата си, както Бог от Своите. ¹¹ И така, нека се постараем да влезем в това място за отдих, за да не би някой да изпадне в подобно непокорство.