Revised Common Lectionary (Complementary)
12 Блажен оня народ, на когото Бог е Господ, Людете, които е изброил за Свое наследство.
13 Господ наднича от небето, Наблюдава всичките човешки чада;
14 От местообиталището Си Гледа на всичките земни жители, -
15 Онзи, Който създаде сърцата на всички тях, Който позна всичките им работи.
16 Никой цар не се избавя чрез многочислена войска Силен мъж не се отървава с голямо юначество.
17 Безполезен е конят за избавление, И чрез голямата си сила не може да избави никого.
18 Ето, окото на Господа е върху ония, които Ме се боят, Върху ония, които се надяват на Неговата милост,
19 За да избави от смърт душата им, И в глад да ги опази живи.
20 Душата ни чака Господа; Той е помощ наша и щит наш.
21 Защото в Него ще се весели сърцето ни, Понеже на Неговото свето име уповаваме.
22 Дано да бъде милостта Ти, Господи върху нас Според както сме се надявали на Тебе.
21 Тогава Иов в отговор рече:
2 Слушайте внимателно говоренето ми, И с това ме утешавайте.
3 Потърпете ме, и аз ще говоря; А след като изговоря, присмивайте се.
4 За човека ли се оплаквам аз? А как да се не утесни духът ми?
5 Погледнете на мене, и почудете се, И турете ръка на устата си.
6 Само да си наумя тия въпроси ужасявам се, И трепет обзема снагата ми.
7 Защо живеят нечестивите, Остаряват; даже стават и много силни.
8 Чадата им се утвърждават заедно с тях пред лицето им, И внуците им пред очите им.
9 Домовете им са свободни от страх; И Божията тояга не е върху тях.
10 Говедата им се гонят и не напразно; Юницата им се тели, и не помята.
11 Пущат чадата си като овце; И децата им скачат.
12 Пеят при музиката на тъпанчето и арфата, И веселят се при звука на свирката.
13 Прекарват дните си в благополучие; И в една минута слизат в гроба.
14 Все пак казват Богу: Оттегли се от нас, Защото не искаме да знаем пътищата Ти.
15 Що е Всемогъщият, та да Му служим? И какво се ползваме, като Го призоваваме?
16 Ето, щастието им не е в тяхна ръка; Далеч да бъде от мене мъдруването на нечестивите!
9 Казвам истината в Христа, не лъжа, и съвестта ми свидетелствува с мене в Светия Дух,
2 че имам голяма скръб и непрестанна мъка в сърцето си.
3 Защото бих желал сам аз да съм анатема ( Сиреч: Отлъчен ) от Христа, заради моите братя, моите по плът роднини:
4 които са израилтяни, на които принадлежат осиновението на славата, заветите и даването на закона, богослужението и обещанията:
5 чиито са и отците, и от които се роди по плът Христос, Който е над всички Бог, благословен до века. Амин.
6 Обаче, не е пропаднало Божието слово; защото не всички ония са Израил, които са от Израиля;
7 нито са всички чада, понеже са Авраамово потомство; но "в Исаака" каза Бог, "ще се наименува твоето потомство".
8 Значи, не чадата, родени по плът, са Божии чада; но чадата, родени според обещанието се считат за потомство.
9 Защото това беше нещо обещано, понеже каза: "Ще дойда по това време, и Сара ще има син".