Revised Common Lectionary (Complementary)
16 Смърт да ги сполети тези клеветници!
Да слязат живи у преизподнята,
понеже има злодейства в жилището им и вътре в тях.
17 Аз пък ще призова Бога
и Господ ще ме спаси.
18 Вечер, сутрин и по пладне ще въздишам и ще стена,
и Той ще чуе моя глас.
19 Той ще избави моята душа от онези, които ме нападат, и ще ми дари мир,
защото мнозина са против мене.
20 (A)Бог, Който от вечност седи на трона,
ще чуе и ще им отговори,
понеже у тях няма промяна
и те не се боят от Бога.
21 Враждуващият простря ръце срещу онези, които бяха в мир с него,
той оскверни своя съюз.
22 (B)Устата му са по-мазни от масло,
но вражда владее сърцето му.
Думите му са по-меки от маслиново масло,
но са като остри мечове.
23 (C)Възложи на Господа своето бреме и Той ще те подкрепи.
Той няма да допусне никога праведният да падне.
7 Царят стана ядосано от трапезата и излезе в градината. И Аман започна да моли царицата за милост, защото виждаше, че царят му се разгневи. 8 Когато царят се върна от градината, завари Аман да се моли на царицата, наведен над леглото, на което лежеше Естир. И царят извика: „Да не би да искаш да насилиш жена ми в собствения ми дом?“ Като чу това, Аман се засрами.
9 А Харбон, един от царедворците, рече на царя: „Ето в дома на Аман има една греда, висока петдесет лакътя, на която трябваше да бъде обесен Мардохей, онзи, който спаси царя.“ А царят заповяда: „Обесете Аман на нея!“ 10 Аман беше обесен на дървото, което беше приготвил за Мардохей, и едва тогава гневът на царя утихна.
Нова ситуация в полза на юдеите
8 Още същия ден цар Артаксеркс подари на Естир цялото имущество на клеветника Аман, а Мардохей беше повикан при царя, понеже Естир беше разкрила, че той е неин роднина. 2 Царят свали пръстена със своя печат, който бе отнел от Аман, и го даде на Мардохей, а Естир го назначи за управител на цялото имущество на Аман.
3 И още веднъж Естир се обърна към царя, като падна в краката му и го молеше да отмени злото, което Аман беше замислил против юдеите. 4 Царят простря към Естир златния си скиптър, тя се изправи, застана пред царя 5 и продължи: „Ако царят желае, ако съм намерила благоволение в очите му и му се нравя, нека бъде издадена заповед да се върнат писмата, разпратени от Аман, син на Амадат, според плана, по който трябваше да бъдат погубени юдеите по всички области. 6 Как бих могла да гледам нещастието на своя народ и гибелта на своите сънародници?“ 7 Тогава царят каза на Естир и на юдеина Мардохей: „Ето аз подарих къщата на Аман на Естир, а него обесих, защото бе вдигнал ръка срещу юдеите. 8 (A)Напишете и вие от мое име писмо относно юдеите, както сметнете за добре, и го подпечатайте с моя печат. Никой не може да отмени писмо, написано от царя и подпечатано с царския печат.“
9 И на двадесет и третия ден от третия месец – сиван, бяха повикани царските писари, за да запишат онова, което Мардохей им диктуваше. Писмото беше до юдеите и до сатрапите на царя, до владетелите и управниците на сто двадесет и седем области от Индия до Етиопия, за всяка област на нейната писменост и за всеки народ на неговия език, както и за юдеите на тяхната писменост и техния говор. 10 Заповедта беше написана от името на Артаксеркс, подпечатана с царския пръстен и разпратена по бързоходци, яздещи добри коне. 11 Заповедта даваше право на юдеите, където и да се намират, да се обединяват и да пазят живота си, да избиват, погубват и изтребват онези, които враждуват с тях, техните семейства и да разграбват имота им 12 в цялото царството на Артаксеркс в един точно определен ден – тринадесетия ден от дванадесетия месец – адар. 13 Препис от заповедта да бъде обнародван като закон пред всички в царството, за да знаят всички юдеи, че в този ден трябва да бъдат готови да отмъстят на враговете си. 14 Пратениците, които яздеха царските коне, бързо се отправиха, за да изпълнят царската наредба. Заповедта беше разгласена и в Суза.
15 Мардохей излезе от двореца, облечен в синьо-бяла царска дреха, със златна корона и пурпурна мантия от фин лен. Жителите на Суза празнуваха и възклицаваха, 16 а юдеите бяха весели, доволни и усмихнати. 17 Във всеки град и област, където биваше разгласявана заповедта на царя, сред юдеите наставаха радост и веселие, пиршество и празненство. И мнозина от местното население ставаха юдеи, понеже се страхуваха от тях.
За любовта към враговете
43 (A)„Слушали сте, че бе казано: ‘Обичай ближния си и мрази врага си.’ 44 (B)Аз пък ви казвам: обичайте враговете си[a], благославяйте онези, които ви проклинат, правете добро на онези, които ви мразят, и се молете за онези, които ви обиждат и[b] гонят, 45 за да бъдете синове на вашия небесен Отец, защото Той оставя Своето слънце да грее над лоши и добри и дава дъжд на праведни и неправедни. 46 Понеже, ако обичате онези, които ви обичат, каква награда бихте заслужили? Не правят ли същото и митарите? 47 И ако поздравявате само братята си, какво особено правите? Не постъпват ли тъй и езичниците[c]? 48 (C)И тъй, бъдете съвършени, както е съвършен и вашият небесен Отец.“
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.