Revised Common Lectionary (Complementary)

²⁰ И рече Господ: Понеже викът на Содома и Гомора е силен и, понеже грехът им е твърде тежък,

²¹ ще сляза сега и ще видя дали са сторили напълно според вика, който стигна до Мене; и ако не, ще узная.

²² Тогава мъжете, като се обърнаха от там, отидоха към Содом. Но Авраам още стоеше пред Господа.

²³ И Авраам се приближи и рече: Ще погубиш ли праведния с нечестивия?

²⁴ Може да има петдесет праведника в града; ще погубиш ли мястото, не ще ли го пощадиш, заради петдесетте праведника, които са в него?

²⁵ Далеч от Тебе да сториш такова нещо, да убиеш праведния с нечестивия, така щото праведният да бъде като нечестивия! Далеч от Тебе това! Съдията на цялата земя няма ли да върши правда?

²⁶ И Господ каза: Ако намеря в Содом петдесет праведника, вътре в града, ще пощадя цялото място, заради тях.

²⁷ А в отговор Авраам рече: Ето сега, аз, който съм прах и пепел, се осмелих да говоря на Господа;

²⁸ може би на петдесетте праведника да не достигат пет; ще погубиш ли целия град, поради липсата на пет души? Той каза: Няма да го погубя ако намеря там четиридесет и пет.

²⁹ А <Авраам> пак Му говори, казвайки: Може да се намерят там четиридесет. Той каза: Заради четиридесетте няма да сторя това.

³⁰ А <Авраам> рече: Да се не разгневи Господ и ще кажа: Може да се намерят там тридесет. Той каза: Няма да сторя това, ако намеря там тридесет.

³¹ А <Авраам> рече: Ето сега, осмелих се да говоря на Господа; може да се намерят там двадесет. Той каза: Заради двадесетте няма да погубя <града>.

³² Тогава <Авраам> рече: Да се не разгневи Господ и аз ще продумам пак, само тоя път. Може да се намерят там десет. И той каза: Заради десетте няма да го погубя.

138 (По слав. 137) Давидов <псалом>. Ще Те славя от все сърце, Ще Ти пея хваления пред боговете,

² Ще ти се поклоня към светия Твой храм, И ще славя Твоето име за милосърдието Ти и за верността Ти, Защото си възвеличил думата Си повече от цялото Си име.

³ В деня, когато извиках, Ти ме послуша; Ободрил си ме със сила в душата ми.

⁴ Ще Те прославят, Господи, всички земни царе, Когато чуят думите на Твоите уста;

⁵ Да! ще възпяват пътищата Господни, Че голяма е славата Господна.

⁶ Защото, ако и да е възвишен Господ, пак гледа на смирения; А високоумния познава от далеч.

⁷ Даже ако премина сред утеснение, Ти ще ме съживиш; Ще простреш ръката Си против гнева на неприятелите ми; И десницата Ти ще ме избави.

⁸ Господ ще извърши това, което <е потребно> за мене. Господи, понеже милостта Ти <трае> до века, Не оставяй делата на Своите ръце.

⁶ И тъй, както сте приели Христа Исуса, Господа, така и се обхождайте в Него,

⁷ вкоренени и назидавани в Него, утвърждавани във вярата си, както бяхте научени, и изобилващи [в нея с] благодарение.

⁸ Внимавайте да ви не заплени някой с философията си и с празна измама, по човешко предание, по първоначалните <учения> на света, а не по Христа.

⁹ Защото в Него обитава телесно всичката пълнота на Божеството;

¹⁰ и вие имате пълнота в Него, Който е глава на всяко началство и власт.

¹¹ В него бяхте и обрязани с обрязване не от ръка извършено, но с обрязването, <което е> от Христа, като съблякохте плътското тяло;

¹² погребани с Него в кръщението, в което бидохте и възкресени с Него чрез вяра в действието на Бога, Който Го възкреси от мъртвите.

¹³ И вас, които бяхте мъртви чрез прегрешенията си и необрязаното си плътско <естество>, вас съживи с Него, като прости всичките ви престъпления;

¹⁴ и като изличи противния нам в постановленията Му закон, който беше враждебен нам, махна го отсред и го прикова на кръста;

¹⁵ и като ограби началствата и властите, изведе ги на показ явно, възтържествувайки над тях чрез Него.

¹⁶ И тъй, никой да ви не осъжда за това, което ядете, или което пиете, или за нещо относно някой празник, или новомесечие, или събота;

¹⁷ които са сянка на онова, което ще дойде, а тялото е Христово.

¹⁸ Никой да ви не отнема наградата с измама, чрез самоволно смиреномъдрие и ангелослужение, като наднича в неща, които не е видял и напразно се надува с плътския си ум,

¹⁹ а не държи главата <Христа>, от Когото цялото тяло, снабдявано и сплотено чрез ставите и жилите си, расте с нарастване, <дадено> от Бога.

11 И когато Той се молеше на едно място, като престана, един от Неговите ученици Му рече: Господи, научи ни да се молим както и Иоан е научил своите ученици.

² А Той им каза: Когато се молите, думайте: Отче [наш, Който си на небесата], да се свети Твоето име; да дойде Твоето царство, [да бъде Твоята воля, както на небето, така и на земята];

³ давай ни всеки ден ежедневния ни хляб;

⁴ и прости греховете ни, защото и сами ние прощаваме на всеки наш длъжник; и не въвеждай ни в изкушение, [но избави ни от лукавия].

⁵ И каза им: Ако някой от вас има приятел и отиде при него посред нощ, и му рече: Приятелю, дай ми на заем три хляба,

⁶ понеже един мой приятел дойде у дома от път, и нямам какво да сложа пред него;

⁷ <и ако> той отвътре в отговор рече: Не ме безпокой; вратата е вече заключена, и децата ми са с мене на леглото; не мога да стана да ти дам;

⁸ казвам ви, че даже ако не стане да му даде, защото му е приятел, то поради неговата настойчивост ще стане и ще му даде колкото му трябва.

⁹ И Аз ви казвам: Искайте и ще ви се даде; търсете и ще намерите; хлопайте и ще ви се отвори.

¹⁰ Защото всеки, който иска получава; който търси, намира; и на онзи, който хлопа, ще се отвори.

¹¹ И кой е оня баща между вас, който, ако му поиска син му хляб, ще му даде камък? или <ако му поиска> риба, наместо риба, ще му даде змия?

¹² или <ако> поиска яйце, ще му даде скорпия?

¹³ И тъй, ако вие, които сте зли знаете да давате блага на чадата си, колко повече Небесният Отец ще даде Светия Дух на ония, които искат от Него!