Revised Common Lectionary (Complementary)
138 (По слав. 137) Давидов псалом. Ще Те славя от все сърце, Ще Ти пея хваления пред боговете,
2 Ще ти се поклоня към светия Твой хълм, И ще славя Твоето име за милосърдието Ти и за милостта Ти, Защото си възвестил думата Си повече от цялото Си име.
3 В деня, когато извиках, Ти ме послуша; Ободрил си ме със силата в душата ми.
4 Ще Те прославят, Господи, всичките земни царе, Когато чуят думите на Твоите уста;
5 Да! ще възпяват пътищата Господни, Че голяма е славата Господна.
6 Защото, ако и да е възвишен Господ, пак гледа на смирения; А високоумния познава от далеч.
7 Даже ако премина всред утеснение, Ти ще ме съживиш; Ще простреш ръката Си против гнева на неприятелите ми; И десницата Ти ще ме избави.
8 Господ ще извърши това, което е потребно за мене. Господи, понеже милостта Ти трае до века, Не оставяй делата на Своите ръце.
19 И когато се събраха девиците втори път, тогава Мардохей седеше в царската порта.
20 Естир не бе изявила рода си, нито людете си, както й беше заръчал Мардохей; защото Естир изпълняваше заповедта на Мардохея както, когато беше в неговия дом*.
21 В тия дни, когато Мардохей седеше в царската порта, двама от царските скопци, Вихтан и Терес, от ония, които пазеха входа, се разгневиха, и поискаха да турят ръка върху цар Асуира.
22 А това стана известно на Мардохея, и той го обади на царица Естир; а Естир обади на царя в името на Мардохея.
23 И като се изследва работата и се намери, че беше така, и двамата бидоха обесени на дърво; и събитието се записа в книгата на летописите пред царя.
3 След това, цар Асуир повиши Амана, син на агегеца Амидата, въздигна го, и постави стола му над столовете на всичките първенци, които бяха около него.
2 И всичките царски слуги, които бяха в царската порта, се навеждаха и се кланяха на Амана; защото царят бе заповядал така в него. Но Мардохей не се навеждаше, нито му се кланяше.
3 Затова, царските слуги, които бяха в царската порта, рекоха на Мардохея: Ти защо престъпваш царската заповед?
4 А като му говореха всеки ден, а той ги не слушаше, обадиха на Амана, за да видят дали думите на Мардохея ще устоят, тъй като из беше явил, че е юдеин, та не се покорява на заповедта .
5 И когато видя Аман, че Мардохей не се навеждаше, нито му се кланяше, Аман се изпълни с ярост.
6 Но мислеше, че да тури ръка само на Мардохея ще бъде нищожно нещо; затова, понеже му бяха явили от кои люде беше Мардохей, Аман искаше да изтреби Мардохеевите люде, сиреч , всичките юдеи, които бяха в цялото царство на Асуира.
15 През тия дни Петър стана посред братята, (а имаше събрано множество около сто и двадесет души), и рече:
16 Братя, трябваше да се изпълни написаното, което Светият Дух предсказа чрез Давидовите уста за Юда, който стана водител на тия, които хванаха Исуса.
17 Защото той се числеше между нас, и получи дял в това служение.
18 Той, прочее, придоби нива от заплатата на своята неправда; и като падна стремглав, пукна се през сред, и всичките му черва изтекоха.
19 И това стана известно на всичките Ерусалимски жители, така щото тая нива се наименува по езика им Акелдама, сиреч, кръвната нива.
20 Защото е писано в книгата на Псалмите:- "Жилището му да запустее, И да няма кой да живее в него; "Друг нека вземе чина му".