Revised Common Lectionary (Complementary)

15 (По слав. 14). Давидов псалом. Господи, кой ще обитава в Твоя шатър? Кой ще живее в Твоя свет хълм?

² Оня, който ходи незлобливо, който върши правда, И който говори истина от сърцето си;

³ Който не одумва с езика си, Нито струва зло на приятеля си, Нито приема <да хвърли> укор против ближния си,

⁴ Пред чиито очи е презрян безчестният; Но той почита ония, които се боят от Господа; Който, <ако и да> се <е> клел за своя повреда не се отмята;

⁵ Който не дава парите си с лихва, Нито приема подкуп против невинния. Който прави това няма да се поклати до века.

¹⁰ А настана глад в земята; затова Аврам слезе в Египет да поживее там, понеже гладът беше се усилил в <Ханаанската> земя.

¹¹ И когато наближи да влезе в Египет, рече на жена си Сарайя: Виж сега, зная, че си жена красива на глед.

¹² Египтяните, като те видят, ще рекат: Тя му е жена; и мене ще убият, а тебе ще оставят жива.

¹³ Кажи, моля, че си ми сестра, за да ми бъде добре покрай тебе и да се опази живота ми, поради твоята <дума>.

¹⁴ И като влезе Аврам в Египет, египтяните видяха, че жената беше твърде красива.

¹⁵ Видяха я и Фараоновите големци и я похвалиха на Фараона; затова жената беше заведена в дома на Фараона.

¹⁶ И заради нея той стори добро на Аврама, който <достигна> да има овци, говеда, осли, слуги, слугини, ослици и камили.

¹⁷ Но Господ порази Фараона и дома му с тежки язви, поради Аврамовата жена Сарайя.

¹⁸ Тогава Фараон повика Аврама и рече: Що е това, което ти ми стори? Защо не ми каза, че ти е жена?

¹⁹ Защо ми каза: Сестра ми е, така че аз си я взех за жена; сега, прочее, ето жена ти; вземи я и си иди.

²⁰ И Фараон му определи човеци, които изпратиха него, жена му и всичко що имаше.

5 Защото всеки първосвещеник, като е взет измежду човеците, се поставя да принася дарове и жертви на Бога за греховете на човеците,

² <такъв първосвещеник>, който може да състрадава с невежите и заблудилите, защото и сам той е обиколен с немощ,

³ и затова е длъжен да принася жертва за греховете, както за людете, така и за себе си.

⁴ А <както> никой не взема на себе си тая почит, освен когато бъде призван от Бога, както бе Аарон,

⁵ така и Христос не присвои на Себе Си славата да стане първосвещеник, а <Му я даде> Оня, Който <Му> е казал: "Ти си Мой Син. Аз днес Те родих";

⁶ както и на друго място казва: "Ти си свещеник до века Според чина Мелхиседеков"