Revised Common Lectionary (Complementary)

57 Праведникът умира и никой не се трогва от това. Благочестиви хора биват отвличани и никой не забелязва, че злото грабва праведника. ² Но той е постигнал мир. Ще почиват на леглата си тези, които постъпват правилно.

Укор към суеверието и идолопоклонството

³ Но приближете се вие, синове на магьосница, рожби на прелюбодеец и на блудница! ⁴ С кого се подигравате? Срещу кого разтваряте уста, изплезвате език? Не сте ли вие рожби на прегрешение, потомство на лъжа, ^5 (A)вие, които сте обзети от ярост, разпалени от развратен огън към идолите, които се тълпите до дъбовете, под всяко раззеленило се дърво, които колите децата край потоци, под скалисти долове? ⁶ Твоят дял е в гладките камъни на потоците; те, те са твой жребий; дори на тях правиш възлияние и принасяш жертва. Мога ли да бъда доволен от това? ⁷ Ти слагаш леглото си на висока и величава планина, дори там се изкачваш, за да принесеш жертва. ⁸ Ти поставяш своя възпоменателен знак зад вратата и стълбата, защото, като се откажеш от Мене, откриваш голотата си и се изкачваш; разширяваш леглото си и се обвързваш с тях, обичаш тяхното легло, откриваш място. ⁹ Ти ходеше при царя с елей и умножаваше своите мазила, и изпращаше свои пратеници надалече, и се унижаваше до преизподнята. ¹⁰ При странстването по своите многобройни пътища ти се уморяваше, но не казваше: „Напразно е, отказвам се!“ Намираше още сила в ръката си, затова не отпадаше.

¹¹ И от кого се уплаши и се страхуваш, та да излъжеш и да не си спомняш за Мене, и да не Ме пазиш в своето сърце? Не съм ли Аз Този, Който замълчах, и то отдавна? И не се ли страхуваш от Мене? ¹² Аз ще разкрия твоята правда и твоите дела; те няма да ти бъдат от полза. ^13 (B)Могат ли да те спасят твоите тълпи при твоя вик? Вятърът ще грабне всички тях, полъхът ще ги отнесе далече оттук. А който се уповава на Мене, ще наследи земята и ще владее Моята свята планина.

Законът и Божието обещание

¹⁵ Братя, говоря по човешки: никой не разваля, нито допълва едно потвърдено човешко завещание. ^16 (A)А обещанията бяха дадени на Авраам и на неговия потомък. Не е казано: „и на потомците“, като за мнозина, а като за един: „и на потомъка ти“, Който е Христос. ^17 (B)Затова аз казвам, че законът, който дойде след четиристотин и тридесет години, не отменя утвърдения преди това от Бога завет за Христос^[a], та обещанието да изгуби сила. ^18 (C)Защото, ако наследството е по закон, то вече не е по обещание; а на Авраам Бог го дарява по обещание.

^19 (D)Но защо тогава е даден законът? Той бе прибавен поради престъпленията, докато дойде Потомъкът, за Когото се отнася обещанието, и бе предаден чрез ангели с ръка на посредник. ^20 (E)Посредникът обаче не може да е посредник само на един, а Бог е един. ²¹ И тъй, законът противен ли е на Божиите обещания? Съвсем не! Защото, ако беше даден закон, който да можеше да дарява живот, то наистина оправдаването щеше да бъде от закона. ^22 (F)Писанието обаче отреди всички да са подвластни на греха, та обещанието да се даде на вярващите заради вярата им в Иисус Христос.