Revised Common Lectionary (Complementary)
124 (По слав. 123). Давидова песен на възкачванията. Ако не беше Господ с нас, (Нека рече сега Израил),
2 Ако не беше Господ с нас, Когато се надигнаха човеци против нас,
3 Тогава те биха ни погълнали живи, Когато яростта им пламтеше против нас, -
4 Тогава водите биха ни потопили, Пороят би преминал върху душата ни, -
5 Тогава надигнатите води Биха преминали върху душата ни.
6 Благословен да е Господ, Който не ни предаде в зъбите им като лов!
7 Душата ни се избави като птица от примката на ловците; Примката се строши, и ние се избавихме.
8 Помощта ни е в името на Господа, Който направи небето и земята.
1 В третата година от царуването на Юдовия цар Иоаким дойде вавилонския цар Навуходоносор в Eрусалим и го обсади.
2 И Господ предаде в ръката му Юдовия цар Иоаким и част от съдовете в Божия дом; и той ги занесе в земята Сенаар, в капището на своя бог, и съдовете внесе в съкровищницата на своя бог.
3 И царят заповяда на началника на скопците си Асфеназ да доведе някой от израиляните, сиреч, от царския род и от благородните,
4 юноши без никакъв недостатък, красиви на глед, които проумяваха всякаква мъдрост, вещи във всякакво знание, такива, които владееха науките и бяха достойни да стоят в царския палат, та да ги учението и езика на халдейците.
5 И царят им определи за всеки ден дял от царските изрядни ястия и от виното, което той пиеше, с които да ги хранят три години, за да стоят пред царя след изтичането на това време.
6 А между тях бяха, от юдейците, Даниил, Анания, Мисаил, и Азария,
7 които началникът на скопците преименува, като нарече Даниила Валтасасар, и Анания Седрах, Мисаила Мисах, и Азария, Авденаго.
8 Но Даниил реши в сърцето си да се не оскверни от изрядните ястия на царя, нито от виното, което той пиеше; затова, помоли началника на скопците да се не оскверни.
9 А Бог направи щото Даниил да придобие благоволение и милост пред началника на скопците.
10 И началникът на скопците рече на Даниила: Аз се боя от господаря си царя, който определи ястието ви и питието ви, да не би да види, че лицата ви са по-малко поправени от лицата на юношите вашите връстници, и така да турите главата ми в опасност пред царя.
11 Тогава Даниил рече на надзирателя, когото началникът на скопците беше поставил над Даниила, Анания, Мисаила, и Азария.
12 Опитай, моля, слугите си десет дни, през което време да ни се даде зеленчук да ядем и вода да пием;
13 после нека се прегледат пред тебе нашите лица и лицата на юношите, които ядат от изрядните ястия на царя; и според каквото видиш постъпи със слугите си.
14 И той ги послуша в това нещо, и ги опита десет дена.
15 И на края на десетте дена техните лица изглеждаха по-красиви и по-пълни, отколкото лицата на всичките юноши, които ядяха от изрядните ястия на царя.
16 И тъй, надзирателят отнемаше от тях изрядното ястие и виното, което трябваше да пият, и им даваше зеленчук.
17 А на тия четири юноша Бог даде знание и разум във всяко учение и мъдрост; и Даниил можеше да проумява всички видения и сънувания.
18 И на края на дните, когато царят бе заповядал да ги въведат, началникът на скопците ги въведе пред Навуходоносора.
19 И като разговаря с тях царят, между всички тях не се намери подобен на Даниила, Анания, Мисаила, и Азария; за това, те стояха пред царя.
20 И във всяко дело, което изискваше мъдрост и проумяване, за което царят ги попита, намери ги десет пъти по-добри от всичките врачове и вражари, които бяха в цялото му царство.
21 И Даниил остана до първата година на цар Кира.
46 И Мария каза: Величае душата ми Господа,
47 и зарадва се духът ми в Господа, Спасителя мой,
48 Защото погледна милостиво на ниското положение на слугинята си; и ето, отсега ще ме ублажават всичките родове.
49 Защото Силният извърши за мене велики дела; и свято е Неговото име.
50 И, през родове и родове, Неговата милост е върху ония, които Му се боят.
51 Извърши силни дела със Своята мишца; разпръсна ония, които са горделиви в мислите на сърцето си.
52 Свали владетели от престолите им. И въздигна смирени.
53 Гладните напълни с блага. А богатите отпрати празни.
54 Помогна на слугата Си Израиля, за да помни да покаже милост.
55 (Както бе говорил на бащите ни). Към Авраама и към неговото потомство до века.