Revised Common Lectionary (Complementary)

121 (По слав. 120). Песен на възкачванията. Издигам очите си към хълмовете, От гдето иде помощта ми.

² Помощта ми е от Господа, Който е направил небето и земята.

³ Той няма да остави да се поклати ногата ти; Оня, който те пази, няма да задреме.

⁴ Ето, няма да задреме нито ще заспи Оня, Който пази Израиля.

⁵ Господ ти е пазач; Господ е твой покров отдясно ти.

⁶ Слънцето няма да те повреди денем, Нито луната нощем.

⁷ Господ ще те пази от всяко зло; Ще пази душата ти.

⁸ Господ ще пази излизането ти и влизането ти От сега и до века.

6 В годината, когато умря цар Озия видях Господа седнал на висок и издигнат престол, и полите Му изпълниха храма.

² Над Него стояха серафимите, от които всеки имаше по шест крила; с две покриваше лицето си, с две покриваше нозете си, и с две летеше.

³ И викаха един към друг, казвайки: - Свет, свет, свет Господ на Силите! Славата Му пълни цялата земя.

⁴ И основите на праговете се поклатиха от гласа на оня, който викаше, и домът се напълни с дим.

⁵ Тогава рекох: Горко ми, защото загинах; понеже съм човек с нечисти устни, и живея между люде с нечисти устни, понеже очите ми видяха Царя, Господа на Силите.

⁶ Тогава долетя при мене един от серафимите, като държеше в ръката си разпален въглен, що бе взел с щипци от олтара.

⁷ И като го допря до устата ми, рече: Ето, това се допря до устните ти; и беззаконието ти се отне, и грехът ти се умилостиви.

⁸ После чух гласа на Господа, който казваше: Кого да пратя? и кой ще отиде за Нас? Тогава рекох: Ето ме, изпрати мене.

5 А <веднъж>, когато народът Го притискаше да слуша Божието слово, Той стоеше при Генисаретското езеро.

² И видя две ладии спрени край езерото; а рибарите бяха излезли от тях и изпираха мрежите си.

³ И като, влезе в една от ладиите, която беше Симонова, помоли го да я отдалечи малко от сушата; и седна та поучаваше народа от ладията.

⁴ И като престана да говори рече на Симона: Оттегли <ладията> към дълбокото и хвърлете мрежите за ловитба.

⁵ А Симон в отговор рече: Учителю, цяла нощ се трудихме, и нищо не уловихме; но по Твоята дума ще хвърля мрежите.

⁶ И като сториха това, уловиха твърде много риба, така щото се прокъсваха мрежите им.

⁷ И извикаха съдружниците си от другата ладия да им дойдат на помощ; и те дойдоха и напълниха и двете ладии, до толкова, щото щяха да потънат.

⁸ А Симон Петър, като видя това, падна пред Исусовите колене и каза: Иди си от мене, Господи, защото съм грешен човек.

⁹ Понеже той и всички, които бяха с него, се учудиха на ловитбата на рибите що уловиха,

¹⁰ също и Яков и Иоан, синовете на Заведея, които бяха Симонови съдружници. А Исус рече на Симона: Не бой се; отсега човеци ще ловиш.

¹¹ И когато извлякоха ладиите на сушата, оставиха всичко и отидоха след Него.